Всяко окаяно същество трябва да намери по-окаяно от себе си, за да бъде щастливо, гласи в перифраза мисъл на Максим Горки от „На дъното“. На сцената на варненския Драматичен театър тези дни обаче бъка от опърпани, издрани от живота същества, надигнали глава, когато ножът е опрял до кокала, в последните дни от нещастното си съществувание, за да наддадат глас, че и тях ги има на този свят. Те обаче не излизат от руската история, а от тази, написана от Братя Грим и разказана от Стоян Радев Ге.К. в спектакъла „Бремен“, чиято премиерата е тази вечер във Филиала. Представлението е по мюзикъла „Веселите градски музиканти“ от Александър Владигеров. Сюжетът би трябвало да е добре познат на всяко дете, но предвид сегашното образование е възможно и да са го отървали. Та историята е за четири животни – магаре, куче, котка и петел, които успяват да отърват сатъра. Съдбите им се преплитат и те тръгват към Бремен, където да станат улични музиканти.

Пътят ги отвежда до разбойническа къща в гората, в която те успяват трайно да се настанят. Хубавото в спектакъла е, че няма сценография или доколкото я има, тя борави повече със светлините и сенките, останалото е за актьорите и танцьорите. На сцената те са сами, без бутафории, само с телата си като инструмент за внушения. Естествено и с гласовете си, каквито се оказа, че притежават. Все пак става въпрос за мюзикъл и тук звукът има водеща роля. Когато Владигеров го написва през 1971 г., вероятно е бил нещо доста смело, отдавайки се на джаза, към който е бил пристрастен. Към всичко това хореографите Георги Goosh Енчев и Биляна Георгиева добавят R&B и дори малко балет, а 11-те професионални танцьори от The сenter разчупват сцената. Има и приятно заиграване с текста, в който са вкарани препратки към случващото се последните месеци във варненския театър. Изключително впечатляващи са и костюмите благодарение на Мира Каланова. Резултатът е свеж мюзикъл, от който зрителите излязоха с доста приповдигнато настроение.