Откакто Димитър Бербатов подписа с Манчестър Юнайтед, видяхме много от шоуто на българина. Как самият той оценява досегашната си кариера, как вижда нещата, като се обърне назад, и как се чувства на "Олд Трафорд". Това се опитват да разберат от самия него колегите от клубната телевизия MUTV.

- Димитър, спомняш ли си кога за първи път заигра футбол?

- Не. Може би като всяко малко дете първо съм се срещнал с топката вкъщи или на улицата. Но за сериозно отношение към футбола мога да говоря, когато бях на 13-15-годишна възраст. Бащи ми беше футболист, пример за мен. Той ме съветваше, амбицираше, аз просто го копирах. Кандидатствах в местната футболна академия в Благоевград и ме класираха на второ място. Така започнах сериозно с футбола.

- Разкажи повече за влиянието на баща ти?

- Баща ми винаги е бил герой за мен. Аз го гледах как играе, когато бях малък, начина му на придвижване, на позициониране. Непрекъснато се допитвах до него, вслушвах се в съветите и в критиките му. Той е оказал огромно влияние върху моята кариераЕ

- Твърде млад напускаш България и попадаш в Леверкузен.

- Да, на 20 години човек все още се изгражда като личност. Бях още дете, не знаех къде отивам. Когато се преместваш в друга държава, ти отиваш на ново място, с нови обичаи, с нови хора, с нов език и с нов живот. Беше ми много тежко, но стисках зъби. Сам в друга държава, далеч от семейство и роднини! Но нямах друг път. Сега обаче съм сигурен, че жертвата си е заслужавала. Направил съм правилния избор и добре че съм издържал. Изкарах супергодини в Леверкузен и съм благодарен на хората там.

- Вече 11 години си извън България, не свикна ли да се приспособяваш в чужда страна?

- Точно това обяснявам. Затова и сега непрекъснато казвам на английските футболисти край мен, че са щастливи, тъй като играят в едно от най-силните първенства и то е в тяхната родина. Това е невероятно предимство. Всяка промяна е трудна. Това е своеобразен стрес. Да, за тези 11 години научих много и се промених много. Но понякога ми е страшно мъчно - за България, за родния град, за родители и приятели.

- Защо смени Германия с Англия?

- Вижте, в Германия всичко е подредено, изрядно, предвидимо. Не че в Англия не е така, но все пак първите ми години в Леверкузен повече се учех как да се приспособявам към новия за мен свят. Бях млад и затова ми се удаваше лесно. Страхотна житейска школа.

- Феновете на Ман Юнайтед все още помнят и онзи полуфинал с твоя Леверкузен.

- И аз го помня, пред очите ми е още. Супернощ. Ние бяхме един от най-силните тимове по това време в Европа, но все пак да елиминираш Юнайтед е нещо невероятно. Тогава Байер освен силна игра изграждаше млади перспективни футболисти. Няма как да забравя и финала срещу Реал - бях толкова млад, а вече на косъм от трофея!

- Очакваше ли офертата от Тотнъм и колеба ли се дълго?

- Винаги съм мислил, че мога и повече. Изправих се пред трудно решение, бях свикнал с Леверкузен, чувствах се отлично в Германия. Наложи се да направя огромна, генерална крачка, отново рискувах, без много да се колебая, но сега се уверявам, че съм бил прав.

- Защо дойде в английската Висша лига? За престиж, за повече пари, заради феновете, за да играеш с най-добрите?

- От всичко по-малко, но може би най-вече заради това да се изкача едно стъпало по-нагоре.

- Какво промени у теб престоят ти в Тотнъм?

- В Англия футболът е страст. Позитивна енергия, невероятна емоция, желание да се усъвършенстваш и да не спираш нито за миг. Това ме кефи. Тук всичко е различно. От тренировките през самите мачове, атмосферата. Тук наистина се чувствам щастлив с футбола.

- Как конкретно стана трансферът ти в Манчестър Юнайтед? Спомняш ли всеки детайл от този ден?

- Абсолютно. Иначе - нищо по-различно като процедура от всеки трансфер. Моят личен агент ми съобщи за интерес от Юнайтед, но първо си помислих, че се майтапи. После взех да осъзнавам лека-полека, бях страшно изненадан, но тайно очаквах това да се случи.

- Ти премина за рекордна сума на "Олд Трафорд". Дали това ти тежи?

Опитвах се да не мисля за тези пари. Но е трудно, отвсякъде ги припомнят. Непрекъснато четеш в погледите на хората: "Те платиха за теб толкова много - това те задължава". Деликатно е. Но още тогава веднага си казах: "Успокой се, ти вече си част от един много велик отбор". И до днес непрекъснато си повтарям: "Да, пресингът е огромен, но ти имаш възможността да играеш в един от най-големите клубове на планетата".

- Подписа посред нощ най-големия си трансфер, който те направи таран на Юнайтед. Какво си помисли веднага след това?

- Вижте, аз съм малко странен. Може би ще ви прозвучи учудващо, но съм много срамежлив, затворен в себе си, преживявам всичко. Бях щастлив, невероятно щастлив, но и емоционално изтощен.

- Медиите на Острова не ти прощават и не пестят критика, свикна ли вече?

- Ако обръщаш внимание на всичко, просто свършваш. Знаете ли, никой не може да ми отнеме това, на което съм способен. Това ме крепи в някои много трудни моменти.

- Виждаш ли някаква голяма разлика в играта ти в Ман Юнайтед в сравнение с Тотнъм?

- Огромна - не. В някои мачове на Тотнъм бях по-добър, в други - не. Това са различни периоди в моето израстване.

- Как се подготвяш за голям мач. Има ли нещо специално, нестандартно?

- Просто се концентрирам. Вечерта преди мача много мисля върху това, което предстои. В деня на срещата се мъча с шегички да релаксирам, да остана спокоен и концентриран. Имам си и нещо лично, което правя всеки път, когато излизам на "Олд Трафорд". Там горе над огромните препълнени трибуни винаги има едно българско знаме, което се вее като част от флаговете, представляващи участниците. Винаги си казвам: "Това е моето знаме, на моята България, сега представлявам родината си пред целия свят." Това страшно много ме мотивира, зарежда ме с огромна енергия.

- Ако се обърнеш назад, къде поставяш периода в Ман Юнайтед?

- Сега вече по-често изпитвам удоволствие от играта. При мен има желание освен да бележа голове и да творя, да направя нещо креативно на терена. Това е странно чувство. Повярвайте ми - да отбележиш гол е супер, но понякога трудният пас, който никой не очаква, великолепното отиграване, перфектната асистенция или изненадващият финт - всичко това ми харесва повече.

- На кое отдаваш твоя пробив в Ман Юнайтед - на мениджър, на съотборници или на самия себе си?

- На всички, но и на самия себе си. Обичам да творя на терена. Не ми се нрави стоенето на гюме пред противниковата врата. Търся непрекъснато да създавам, да аранжирам, да направя нещо различно. Има разлика във функциите на голмайстора и в тези на плеймейкъра. Първите просто вкарват гола, но в играта има нещо по-важно и по-красиво.

- С кои футболисти предпочиташ да играеш?

- Важното е да сме "на една вълна", да се усещаме, да се разбираме на "футболен език". Обичам умните играчи, а не коне с капаци. Изпитвам удоволствие, когато заедно направим нещо нестандартно и красиво.

- Два финта изпъкват в кариерата ти, но този срещу Уест Хям е сред най-великите неща във футбола. Тренираш ли ги специално?

- Този срещу Уест Хям наистина съм го опитвал в тренировки. Но по време на мач не мислиш: "Ей сега ще го направя". Не, просто в даден миг ти идва и ти опитваш. Това няма как да се прогнозира.

- Ти счупи головия рекорд в националния тим на България. Беше ли много горд?

- Да! До един момент не мислех много за въпросното постижение, но когато наближих рекорда, той вече ме беше пленил.

- Защо напусна националния отбор на България? Това повлия ли?

- Дълго мислех, преди да взема въпросното решение. Бях си обещал, когато наближа 30-годишна възраст, да отстъпя встрани, да дам път на младите да блеснат. Много неща се преплитат в едно подобно кардинално решение. Добре е, че това стана, след като вече счупих рекорда.

- Кое най-много те впечатлява у сър Алекс?

- Невероятна личност. Може би най-успешният футболен мениджър. Може да е весел, успокояващ, приветлив и веднага след това - строг и критикуващ. Сър Алекс никога няма да те нарани, да те смачка, да те обиди, а преди всичко се мъчи да те мотивира. Той залага на индивидуалния подход към всеки. Аз се уча от него всеки ден. Сега попивам тези негови уроци - човек не знае какво ще му е полезно в бъдеще.

- Извинявай за въпроса, но как си представяш бъдещето като мениджър?

- Никога не казвай никога. Много играчи се пробват като треньори след активната си състезателна кариера. Кой знае? Може би и аз ще го направя.

- А дали ще успееш? Имаш ли увереност в това?

- Не знам. За това си записвам много неща в момента и попивам от уроците на Фъргюсън. Ако един ден реша, това ще ми помогне. Сега съм като в едно елитно училище - с най-добрите ученици и с най-добрия учител.