За правата на хората с увреждания и промените, които настъпват с новия Кодекс за социално осигуряване пред Агенция „Фокус” д-р Диана Инджова, директор на Центъра за психологически изследвания.

Фокус: Д-р Инджова, коя е най-голямата промяна, предвидена в Кодекса за социално осигуряване, която пряко засяга хората с увреждания?

Диана Инджова: Всъщност параграф 40 е може би най-фаталното и това е промяната, която би могла да настъпи от една страна по отношение на инвалидната добавка, а от друга страна вие знаете, че в самата промяна искат и самата социална пенсия да бъде прехвърлена към социално подпомагане, което означава по принцип липса на гаранция, че тези пари ще могат да отидат до хората, защото вие знаете, че прехвърлянето от една в друга институция, дава възможност след това да няма гаранция. Още повече мястото на инвалидната добавка си е, както е например вдовишката добавка – то трябва да бъде в Националния осигурителен институт (НОИ). След преговорите това, което постигаме засега е разбиране от страна на ръководителят на НОИ да се забави този параграф 40 от предложената промяна в КСО, за да може евентуално догодина, докато се водят преговори с нас да се намери по-добър и по-адекватен вариант. Ние все пак припомняме, че Съветът по човешките права на ООН наистина настоява във време на криза, да не се „оправят” проблемите на една държава със средства, заделени за най-нуждаещите се групи хора – хората с увреждания. От тази гледна точка и Европейската комисия както и няколко други институции дават наистина ясно предвиждане, че не може да се пипат основни права на хората с увреждания по логиката – понеже имаме проблеми с парите. Това, което най-много ме притеснява е, че с подобни промени се засягат около 400 хил. души. Сумата за инвалидната добавка е около 140 млн.лв., ако прибавим и включването и на социалната пенсия значи сумата нараства на над 200 млн. лв. на фонът на всички останали промени, които се правят в държавата, всъщност е най-непочтеното да се извърши посегателство спрямо хората с увреждания. Ако тези хора се прехвърлят към „Социално подпомагане” със сигурност много от тях няма да ги получат. Било то, защото ще се намери подоходен критерий или някакво условие или механизъм, тоест тази пенсионна добавка е била дадена, защото хората са поставени в много тежко положение и това е единственият шанс да им се помогне с едни 20 лв., които са поне хлябът на месец, особено за хората в малките градчета и в селцата.

Фокус: Защо проектът за пенсионна реформа не е представен пред Националния съвет за интеграция на хората с увреждания?

Диана Инджова: Това е законово пословичен въпрос и ние се опитваме непрекъснато да го подскажем на хората, които са във всяка една изпълнителна власт, която се редува с различни правителства и това е така, защото не им е изгодно. Едно такова решение може да се вземе само след заседание и консултиране с национално представените организации на хората с увреждания в Националния съвет за интеграция, който е консултативен орган към Министерски съвет. Много често подобни решения ние атакуваме във Върховния административен съд и вие много добре съзнавате, че когато един такъв акт е взет незаконно, той веднага може да падне. Няма социален диалог по този механизъм. Чест прави на Христина Митрева, че все пак стартира този механизъм за търсене на някакво решение, но както виждате то не може да дойде да сме били включени досега, да са взети някакви решения, да е направен параграф 40 по предложение на хора, които нямат нищо общо с хората с увреждания, не ги представляват и нямат нищо общо с тях, тоест тук има незаконност. В този случай трябва да се намери диалог, защото при създалите се обстоятелства се нарушават основни регулации и постулати – Европа казва нищо за хората с увреждания, без хората с увреждания. Тук имаме много документи, включително от Съвета на Европа, които ясно регламентират какво трябва да бъде спазвано и какво не може да бъде нарушено във финансовото обезпечаване по време на криза. Така или иначе това, което ние се опитваме да кажем е: „Не го правете, защото след това ще има финансово наказание за България”. Трябва да се намери някакъв компромисен вариант, защото милиони изтичат, но не за хората с увреждания.

Фокус: Как ще работите за промяната?

Диана Инджова: Това, което е резултат от срещата в НОИ е ангажиментът от страна на ръководителя на НОИ да направи спирачен процес на вече направените и гласувани предложения, особено в параграф 40 на новите промени на КСО. Всички ние виждаме една силна подкрепа от КНСБ, искрено защитават благородната кауза за хората с увреждания, така че ето от там може да се случи един процес, защото досега сме изпратили множество писма, с които настояваме да ни включат в работните групи, да спазят закона. Ние до този момент бяхме изключени и се наложи да се обърнем към всички европейски институции, както и към всички останали институции всеки месец с ново писмо, това да стане прозрачно. От тази гледна точка ще продължим докато наистина се включат представителите на хората с увреждания, ще продължим и ако това не стане тогава трябва да се предприемат далеч по-радикални действия. Обикновено нещата при нас са така – диалог, липса на диалог, опит за преговорен процес, липса на преговорен процес и протести и санкциониране чрез международни организации.

Фокус: От кога трябва да влязат тези промени?

Диана Инджова: След обнародването им в Народното събрание, но всеки един от нас би могъл да инициира такава стратегия, в която някой, който има законодателна правова линия и може да предложи подобен вид промяна в закона – тя да може да бъде приета. От тук нататък се фокусираме върху Народното събрание и начинът, по който промените в КСО могат да бъдат приети, тъй като те в момента вече са съгласувани, но не и с Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерски съвет, ако такъв документ бъде приет – той е нелегитимен и може да бъде атакуван чрез ВАС.