Новата учебна година чука на вратата. Ще видим ли най-сетне нови учебници, как вузовете се справят с кризата и ще плаща ли образователното министерство неплатеното им парно, "Стандарт" попита просветния министър Сергей Игнатов.

- Министър Игнатов, кога ще има нов заместник-министър на образованието?

- Решението трябва да мине на изпълнителен съвет на ГЕРБ идния вторник. Има много кандидатури, повече от 2-3, но аз ще държа това да е човек, който ще влезе с летящ старт в работата, който е работил по проекта на закон за училищното образование. В противен случай ще са му нужни 5-6 месеца да се адаптира. Имаме си добри вътрешни кандидати, които са отлични специалисти.

- Ще успеят ли да отворят врати всички училища на 15 септември?

- Само две училища - в Огняново и Долно Дряново, ще продължат ремонтите си до 23 септември, но и те ще открият учебната година на 15-и. Тази повсеместна готовност обаче до голяма степен се дължи на нещо не толкова добро - на липса на средства за ремонти. Тъй като парите за капиталови разходи са ограничени, много училища се задоволиха с ремонт на най-належащото, затова и приключиха толкова бързо.



- Колко общини са готови да посрещнат петгодишни в забавачката?

- По последни данни са над 100 - тоест, близо половината от общините са готови да въведат задължителна предучилищна подготовка още тази година. Срокът за останалите да се адаптират към изискването на закона ще бъде две години - до 2012 година предучилищната за децата на пет години ще бъде факт. Излезе едно проучване на НЦИОМ, което показва, че 95 на сто от българите са на мнение, че на тази възраст децата задължително трябва да посещават детска градина. Но в изследването има и нещо друго - един много висок процент, над 80 на сто от анкетираните, са на мнение, че забавачката трябва да започва от тригодишна възраст. Което показва, че обществото е готово да започнем да сваляме възрастовата граница, а също и че до голяма степен вече сме успели да разчупим модела на патриархалност.



- Значи ли това, че вървим към задължителна детска градина на 3 годинки?

- Следващият министър ще обсъжда този въпрос. Но отсега е ясно, че със стабилизирането на икономиката ще намалее безработицата, а новите баби и дядовци едва ли ще искат да гледат внуци. Това ще са хора около моето поколение, те са все още активни. Дори когато се пенсионират, ще искат да работят нещо допълнително или като пенсионерите на Запад ще тръгнат да пътуват. Дори аз като дете съм гледан от прабаби, защото баба и дядо си имаха друга работа, а какво остава за съвременните пенсионери. Патриархалният модел остана далеч в миналото, и то много по-бързо, отколкото анализаторите предполагаха.

- Ще видим ли най-сетне пренаписани учебници?

- С приемането на новия закон, който ще е факт около декември, трябва да започне пренаписването на учебниците и учебните планове, но това не е работа за два дни. Иска ми се, когато приключим работата по закона, да съберем на едно място специалисти във всички предметни области, за да обсъдим промяната, която трябва да се направи. При това в правенето на новите планове трябва да вземат участие и хора, които досега не са имали думата по тази тема. В нашия живот се появиха много млади, модерно мислещи и пишещи, високо интелигентни автори, за които децата не чуват и дума в училище. Ето например Емилия Дворянова у нас, Захари Карабашлиев, който пише в чужбина, но също е български автор. Те трябва задължително да влязат в новите учебници. За да могат нашите деца да се гордеят не само с героичното ни минало, а и с онова, което става в България в момента. Всички учебни програми ще вървят към разтоварване, по-голяма интерактивност и интердисциплинарност. Както и към по-голяма избираемост. Скоро у нас ще дойде Кен Робинсън, човекът, реформирал британската образователна система, с което е заслужил званието сър. На него тя дължи до голяма степен възможността учениците да избират какво да учат. У нас също трябва да вървим към това - децата още в по-малките класове, преди 8 клас да избират предметите. Самите деца вече идват в училище с нагласата не да зубрят, а да добиват знания. Те знаят, че има Google, има търсачка, влизаш в мрежата и научаваш каквото ти трябва. Училището трябва да възпитава адаптивни личности, защото животът ни се изменя много динамично. И ако не успеят да се впишат в него, тогава започва голямото мрънкане. Започва се: "Ама, аз съм учил това и това, на мене трябва да ми се плаща само заради моята гениалност." Не, човек трябва да може да се адаптира към промените.

- Ще претърпи ли още промени законопроектът за училищното образование, преди да стане факт?

- Около 60 на сто от него ще бъдат променени. Благодарение на обсъжданията и кръглите маси, които се проведоха, той получи стотици и дори хиляди предложения и в момента е набъбнал до 196-200 страници. От тях ние трябва да направим един рамков закон в 20 страници, който да зададе само основните правила. Защото обществото, което изисква в закона му да бъде описано в детайли всичко, носи "културата на ралото". Само на хората в патриархалното общество трябва да се разписва всичко в подробности. Законът сега е в такъв детайлизиран вид, че остана само да напишем имената на изпълнителите.

- Препоръчахте разтърсваща и радикална реформа във висшето образование. Какво точно ще разтърси тя?

- Всъщност говоря за разтърсваща академична реформа - тя трябва да касае и университетите, и БАН. В противен случай излиза, че висшите училища са просто едни по-разширени гимназии. Двете реформи трябва да се развиват паралелно, като се поддържа по-тясна връзка между изследователските институти и университетите. Ще има изисквания поне половината университети да са места, където освен че се преподава, се прави наука. Трябва да се преразгледат учебните планове, за да се види къде какво се предлага и дали то е достатъчно атрактивно, привлича ли кандидати. Но по-важното е да се смени тази обърната пирамида в нашето висше образование, при която ние всички сме се вкопчили във входа, а не в изхода му. Всички майки чакат пред университета да мине изпитът на детето и се успокояват, когато го приемат, все едно с това се изчерпва всичко. В действителност трябва да се върви в посока университетите да вложат повече усилия в магистратурите и докторантурите, а не да ги възприемат като продължение на бакалавърската степен в по-разширен вид. Който университет иска да е лидер, трябва да развива магистърските си програми. Ректорите дават интервюта, че не им стигат парите, но не съм видял ректор, който да каже "Въпреки че не стигат пари, трябва да направим промени". Но реални, да преструктурират университета, а не да правят механични съкращения.

- Ще започнат ли най-сетне промени във финансирането на университетите?

- Още в предложението за новия бюджет част от средствата ще бъдат заделени и ще се дават на университетите, които постигнат най-добри резултати в хода на учебната година. Това ще стане и благодарение на рейтингите, които през октомври вече ще бъдат готови. Те ще бъдат рейтинги не на университетите, а на специалностите, и ще показват къде най-добре се преподава дадена специалност. Това означава, че след това парите за българска филология например няма да са едни и същи навсякъде, а ще бъдат най-много, където тя има най-висок рейтинг.

- Ще получат ли финансова инжекция онези университети, които са най-зле?

- В края на септември ще имаме среща с ректорите на висшите училища, които не са успели да се справят въпреки предприетите антикризисни мерки, за да потърсим инструменти за финансова помощ. Това са 7-8 университета, предимно по изкуствата, където обучението на практика е индивидуално. Поради тази причина, тъй като парите се отпускат на бройка, средствата им са малко. Техните пари трябва да се определят със специален коефициент и ние вече работим върху него. Не можем да оставим в тежко положение например Музикалната академия, за която с най-чиста съвест може да се каже, че в своята сфера е еквивалент на Харвард - всичките й възпитаници свирят по престижните световни сцени и оркестри. В Софийския университет пък положението е тежко по друга причина - там има прекалено много сгради, част от тях са паметници на културата и поддръжката им е наистина тежка.

- СУ разчита на вашата подкрепа до голяма степен, за да плати парното си.

- Ние провеждаме дясна политика и не смятам, че трябва да има финансови инжекции от този тип. СУ, предполагам, могат да се договорят с "Топлофикация" за вариант на разсрочено плащане. Всъщност основният проблем е, че тези 37 университета са много на такава малка държава. Навремето те са разкривани на принципа "всеки областен град да си има висше училище". И сега много селища искат да разкрият университети точно на тази база. Но университетът не е нещо, което се прави, за да могат бабите да дават квартири.

В момента ние вървим към нещо друго - започва обединяване на университетите и колежите, вече има вузове, които вървят в тази посока. След време ще останат може би не повече от 12-15 университета. Нужни са ни горе-долу толкова, както и 12-15 научни института. Останалото е пилеене на средства.