Липсата на градски тоалетни не изглежда сериозен проблем за никого, докато не му потрябват. Всеки си казва: „Е, ще отида в някое заведение, ако трябва, ще им платя 50 ст., ако пък не – ще стискам.“ В крайна сметка, когато нуждата дойде, доста хора просто се оглеждат за най-кичестите храсти наоколо и преглъщайки неудобството, хукват към тях. На някои места обаче и храсти няма. Какво ли усещат живеещите в кооперации, до чиито входове или задни дворове има свободен достъп? „Сюрпризите“, на които можеш...