Когато през далечната 1887 година един от основоположниците на българската археология Карел Шкорпил се изправя пред руините на този древен християнски паметник, той възкликва изумен:
“Нигде природата и човешкия труд не са събирали толкова много красота и ценности на толкова малко пространство. Тази гледка ни потапя в съзерцание, което опива душата като омайна картина. Няма по – прекрасно място за възвеличаване на Бога и неговото прекрасно творение!”
Необичайните архитектурни форми, красивата природа...