През 1863 г. Дьолакроа признава, че когато става въпрос за техниката на акварела дълго време се е гледало на нея с предубеждение като техника на “любители и дилетанти , а голяма част от авторите-професионалисти са се отнасяли с пренебрежение”. Но акварелът , продължава Дьолакроа, е тази част от живопистта, “която не търпи посредственост, защото акварелът винаги трябва да се работи със сигурност : поправките в него са невъзможни. За акварела трябва остро око, уверана ръка и всекидневно практикуване.”...