Когато се заговори за Варна като дестинация за културен туризъм, винаги се изтъква една особено голяма трудност, а именно да се покаже на гостите на града, че той е нещо повече от плаж, море и заведения. Докато се мислят всевъзможни стратегии археологическите ни паметници да станат по-достъпни и по-привлекателни, някои от естествените възможности за рекламата им буквално са затрупани с боклуци. В конкретния случай говорим за експонираните в миналото разкопки в самото сърце на варненския център, до хотел „Мусала“. Вместо да бъдат използвани като нагледен пример за всеки преминаващ от там турист, че градът ни има уникално историческо наследство, което трябва да бъде видяно, те са изглежда умишлено скрити. Останките от древния Одесос, които преди десетилетия бяха достъпни за любопитните минувачи по площада, сега са се превърнали в спалня на клошари и сметище. В средата им расте дърво, а мястото е обградено от бараки и от столовете и масите на съседно заведение. Ситуацията е напълно абсурдна, защото всъщност е по-добре, че превърнатите в бунище разкопки са скрити от хорските очи, защото видът им сега би бил наистина срамен за отношението ни към наследството от древността, с което иначе постоянно се пъчим. По думите на шефа на Регионалния исторически музей Валентин Плетньов боклуците, които могат да се видят сега на останките на улица от късната античност, са натрупани в последните два месеца. Преди това са правени две почиствания, през април и юни, като в последното са участвали като доброволци и варненски пенсионери. Колкото до възможността да се направи нещо повече, за да се оползотвори този обект като реклама за археологическите съкровища на Варна, такава засега не съществува. Пък и без това се оказва достатъчно трудно да се поддържа дори елементарна чистота в историческия паметник.

Валентин Плетньов, директор на РИМ: Общината трябва да изгони скитниците

Проблемът със заселването на клошари в археологическите обекти е почти постоянен, стана ясно от думите на шефа на варненските музеи Валентин Плетньов. Той обеща да сигнализира общината за новия заселник на късно античната улица на Одесос. По-рано през годината подобен проблем е имало и на т.нар. Малки терми. „По принцип грижата за почистването на тези обекти е на районното кметство „Одесос“. Те свършиха много добра работа за почистването на Малките терми, но и аз самият забелязах, че въпросният обект е в много лошо състояние. Това зависи и от самите нас, защото вече два пъти сме го чистили, но боклуците продължават да се трупат.“ Плетньов допълни, че улицата на Одесос от късната античност не може да бъде „повдигната“, за да стане по-видима за туристите. Иначе тя води към друг интересен обект, крепостната стена на града от тази епоха, но тя така или иначе остава под повърхността и не може да бъде видяна.

Храсти превзеха стената на турската крепост

Единствените остатъци от някогашната турска крепостна стена на Варна доскоро можеха да бъдат видени от най-любопитните търсачи на останките от историята ни, но сега са покрити от дебел нанос от боклуци и пръст. След Освобождението каменните стени на укрепленията са съборени в съгласие с решенията на Берлинския конгрес. Малък детайл от тях е запазен на ската на ул. „Александър Дякович“, слизаща към жп гарата. Големите гранитни блокове обаче сега са скрити от избуяла и неподдържана растителност, замаскираща натрупаните сред нея всевъзможни боклуци. И на това място има следи за пребиваващи клошари. Ако все пак любителите искат да добият вид за старата турска крепост Варна, те могат да се вгледат в стените на катедралата и на часовниковата кула. Те са построени от каменните блокове на старите турски укрепления.