Може би бъдещият президент на Русия в момента почива в детския лагер на Камчия, а с него на плажа се припичат и министри от бъдещо правителство на Москва. Последната за това лято четвърта смяна в санаториално-оздравителния комплекс “Камчия” се нарича лидерска.

Почиващите тук 400 деца от Москва не са просто активисти на детски движения или редови ученици от първи до десети клас, а изявени лидери на детски движения в Русия или таланти, за които светът тепърва ще научи. В Москва от балкона ми не се виждаше и на една ръка разстояние – като в мляко. Това разказва Мила Деньова, която е шеф на лагерния пресцентър. 23-годишната филоложка работи от две години за детското движение на Москва, в чиято полза решава дилемата си в личен план между журналистиката и литературата.

Невъзможно беше да се диша, асфалтът се размекваше от горещината. Хората в метрото припадаха, по улиците московчани вървяха с маски на лицата. И изведнъж пристигаме в слънчева България.

В пресцентъра е тихо в този предобеден час, тъй като редколегията е на плаж. Пред трите компютъра са само 15-годишната Люба Бахвалова, Иван Лаврухин и техен приятел, които довършват по нещичко за бъдещия вестник. 15-годишната Люба се е натурализирала в България. Тя идва в „Камчия” вече пета година. За Бахлова лагерът в Камчия е семеен. Преди нея тук е идвала и сестра й. Пътуването по река Камчия, с което започва всяка лагерна смяна, децата на Москва смятат за уникално.

След около половин час в пресцентъра се изсипват младите журналисти. Идеята да издават лагерен вестник е още в зародиш, сигурно е само името на бъдещото издание.

Вестник “Болгарский перец” ще бъде в тираж 18 бройки. Ще се нарича “Болгарский перец”, казва шестокласникът Иван Лаврухин, който е кореспондент на вестника. И тъкмо да си помисля, че срещу мен стои ако не бъдещият Медведев, то поне бъдещият Путин, Лаврухин буквално ме „застрелва” от упор. Той е в „Камчия” заради танцувалните си умения. Тайната на увековечаването на българския пипер във вестникарската глава идвала от цветовете. Българският пипер е голям, има го в зелено, в червено и дори в оранжево, обяснява Мила Деньова.

Младите лидери обитават федерации с гръмки имена

Аз съм от федерация ДКД, казва мило момиченце и веднага започва да дешифрира. ДКД означава Държава на креативните деца. Аз съм от Републиката на боговете. Според фантазиите на поданиците си всяка федерация си има консул, символика, закони, които се пишат от народовластието, което, както се знае, не може да мине без първи сред равни, за какъвто лидерите избират федеративния си консул.

Детското движение на Москва има собствен сайт. След промените в Русия всеки усеща, че на мястото на заличените пионерски организации, каквито имаше и в България, е зейнала празнота. На мястото на бившата пионерска организация московчани изграждат детското движение. То пък запазва няколко детски лагера в Подмосковието и в Краснодарския край, но черешката на тортата е санаториално-оздравителният комплекс “Камчия” в България, който с право наричат българския “Артек”. Правителството на Москва купува 300 дка от курортния комплекс “Камчия”, обновява и достроява старичкия хотел “Лонгоз” и започва да приема първите деца от Москва. С предимство – от многодетни семейства и в неравностойно положение, като поема стойността на почивката изцяло. До тази година, когато родителите трябва да заплатят само 10 на сто от 3300 рубли, колкото струват три седмици почивка в лагера. Менюто се определя от руската администрация, а се приготвя от български готвачи. Децата са впечатлени, че няма ден без месо и че порциите са големи. И храната, и животът в лагера им харесват. Програмата също. Плаж по два пъти на ден, вечери на талантите, игрите, състезанията, екскурзиите и, естествено, добрата храна.