Събудих се рано, включих сутрешния блок на Би Ти Ви и се заслушах в драматичната житейска история на общински съветник от БСП в Царево и изпълнителен директор на фирма за стъклопласт, яхти и пречистващи станции. Милият „нуждаещ" се човек, на когото само декларираните доходи за миналата година били 17 хиляди лева, най-накрая се докопал до жизненоважния терен. Чакал повече от 15 години и за „късмет", като станал общински съветник, най-накрая получил разрешението. Платил за терена 3033 лв. и сега му предстоял дълъг строеж на нов дом.

Докато слушах милия изпълнителен директор на фирма за яхти, се сетих за вопъла на Моканина „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже". Да беше само този общински съветник, който спешно се нуждае от дом ­ палат да му построиш. А то върволица от магистрати, политици, общинари и всякакви им там роднини и наследници. Все нуждаещи се спешно, но не от дом, а от евтин терен, на който да си построят каквото искат. Със сигурност в случая приказката, че не е луд тоя, дето яде баницата, а тоя дето му я дава, е абсолютно в сила. Щом законът приема за нормално един крайно нуждаещ се човек да разполага с финанси, за да строи, но не и да си купи жилище, що да не се възползваш. Що трябва като повечето заблудени българи да теглиш кредит, да се чудиш как да го изплащаш и на всичкото отгоре да ти текат лихви, като може на аванта да си вземеш. Андрешко нали така би направил. Що да се набутва, като може набързо да спретне далаверата, да щипне оттук-оттам, да поизлъже един-друг и накрая да си оплете кошничката. Пък то днес дом строиш, после го правиш къща за гости, семейно хотелче и накрая... кой знае какво.

За жалост кметът на община Царево Петко Арнаудов прекъсна мисълта ми с още по-тъжния си вопъл, че незнайно кой се опитвал да търси сензации на негов гръб и че какво толкова бил направил. Откакто бил кмет, „раздал" (цитирам) само 60 отстъпени права за строеж. Ами че за град като Царево, който е от 700 дка, 60 терена никак не са малко. Но както и да е. Каквото станало ­ станало. Сега са важни последствията. Както правилно правосъдният министър очаква, магистратите, чиито бедни роднини са си взели подобни терени, трябва да си подадат оставките. И не защото действията им са толкова противозаконни, а защото са крайно неморални. Защото на мястото на почти построения хотел на „бедна" съдийка можеше да има дом за десетки семейства, можеше да има градинка или какво и да било друго полезно за обществото съоръжение. Даже и въпросният терен да беше продаден по пазарни цени, общината пак можеше да вложи тези средства в нещо значимо. Но явно всеки си има приоритети ­ и морални, но и най-вече финансови.

От всички тези сутрешни тъжни изповеди на нуждаещи се и невинни хора ми стана някак тъжно и се почувствах като онази белокоса жена от една реклама, която пита мъжа, с когото ще се развежда: „Че на мен какво ми е?" Ами на мен какво ми е, аз не може ли да получа само едно мъничко теренче на морето за без пари. Вероятно ако попадна на правилната комисия, която да разгледа документите ми, ако кметът е мой човек и най-вече ако имам финансовите средства да се отблагодаря за услугата, и аз бих се облажила, но мисля, че и наглостта трябва да си има граници.