Цял живот Иван Караиванов не е печелил 60 000 лева. Сигурно няма да ги спечели и сега. Независимо че шоуто "България търси таланти" ще ги даде на победителя. Ще му попречат двете патерици или емоционалната предостатъчност, с която изпя "Дилайла" във вторник вечерта. Журито не скри възхищението си, но се уплаши: "Ако продължиш, дали сърцето ти ще издържи?" Ще имаш ли физическа мощ?

Иван ще продължи, защото цял живот е чакал голямата сцена. Приятелите знаят едно: Че докато е в шоуто, той ще пее на живот и смърт. Талантът призна, че наскоро, върху поредното болнично легло успял да прекрачи успешно кастинга на свети Петър. С три категорични "да" на журито той премина напред и в този кастинг. Така че няма как да се откаже. Няма как да разочарова повече от тристата приятели, които му се обадили по телефона след участието в шоуто. "Ти ни разплака" казали му сякаш в хор.

Шипка, градът на таланта, се почувства горда, като след опълченската епопея. Българският Том Джоунс е на върха на щастието. След като цял живот е имал съдбата на Марко Тотев.

Учителката на Иван Караиванов му писала тройка по пеене. По милост. След изпълнението му в "България търси таланти" Любен Дилов каза, че е сгрешила. Хилда Казасян бе по-крайна: Да се гръмне. Ако е жива и здрава, жената сигурно ще е много горда. Ако Иван й е най-слабият ученик, кой знае какви са останалите.

Иван е типичен пример на неосъществен талант. Господ го дарил с глас, но при срещата явно е бързал и забравил да му даде и малко късмет. Тогава за Том Джоунс щяха да казват, че е английският Иван Караиванов.

Мечтата на българските момчета през 1968 година е била да имат гласа на Том и лицето на Ален Делон, казва шипченецът. Той можел да се похвали само с първото. С второто доста се разминавал. Въздебеличък, смешен и с очила. Няма такъв секссимвол, дори и да пее като славей. Докато питат къде живеят първите японски преселници, журналистите, качили се на Шипка, го отминавали с пълно безразличие. И с право. За мъж с ватенка, ботуши, и аромат на овце и обор няма да прочете дори министърът на земеделието.

Но цървулите, сеното и животинките са само едната, бихме казали сенчесто-зимната страна на от живота на Караиванов. Защото той познава и друга - жежка, блестяща, дългокрака, напоена с тежък упойващ парфюм, шумящи едри банкноти и запотени прегръдки. Преобразяването идва с първото лятно слънце. Тогава Иван се прощава с животинките, оставя ги на грижите на възрастния си баща и става звездата на кабарето. В най-тежкарските заведения на Слънчев бряг българският Том Джоунс печели бис след бис. Той имитира Тодор Живков, бръмчи като трабант или моторетка и кара баровците да станат на крака, когато запее "Дилайла". Разбира се, на разсъмване захласнатите от песента му дами вече са го забравили, опаковани в прегръдките на онзи, които има какво да даде освен изкуство.

Логично е с тройката по пеене Иван да бяга далеч от всеки нотен лист или микрофон. Влюбил се в радиотехниката и оттам попаднал и в музиката. Разбира се, за пеене дори и не помислил. Задоволил се с небезотговорната функция на барабанист в шипченския ресторантски оркестър. Справял се добре с ритъма, а и настанен най-отзад, не натрапвал на публиката външността си. Да, но веднъж го помолили за изпее нещо. Вземи микрофона, казали му, и се усмихвай. Точно в този момент, обладан от някакво неустоимо изкушение, Иван Караиванов забравил за тройката по пеене и подхванал първата песен, за която се сетил. Свършил и едно момче му казало, че има гласа на Том Джоунс. Прибързаното откритие преобърнало живота на шипченеца. Скоро той бил вече в шоуто. В задимените барове и ресторанти. За голямата сцена обаче нямало кой да го открие. Да се погрижи за стайлига му, сценичните костюми, рекламата.

Несрета бележи и епизодичните му любови. Влага на камари нежност и сантименти. А това вместо да емоционира партньорките му, ги карало по-бързо да си тръгнат. Няма дискове, автографи и опашка от фенове. Лимузини и червени килими. Никой не го поздравявал в автобуса, защото го вземали за контрольор.

И все пак Иван имал късмета няколко пъти да попада на голяма сцена. Веднъж бе на концерт по повод рождения ден на Франк Синатра. Сред звездите той бил единственият неизвестен. Сценичните работници се питали: Кой е тоз. Три пъти го изкарали на бис. Почувствал се неудобно. Все пак сред тези величия той бил господин Никой.

Сега пред Иван Караиванов е следващият кръг на "България търси таланти". Вече му е късно да става звезда. Но не е лошо родината да го види и знае какво е имала. Преди нашенския Том Джоунс окончателно да слезе сред публиката.

Драма с “Дилайла”

Тежкарския за времето си ресторант "Родина" бил първото софийско заведение, в което попаднал провинциалистът Караиванов. Триста души всяка вечер му се радвали най-сърдечно и го викали на бис. Веднъж управителят го предупредил: "Тази вечер внимавай. Ще има комисия от дирекция "Музика". От представянето ти зависи дали ще ти дадат категория, или ще се върнеш в Шипка. Всичко вървяло добре. Комисията отпийвала и явно го харесвала. Дошла "Дилайла". Първите акорди взривили залата и точно в този момент една чиния литнала към лицето му. Със сетни усилия успял да извие главата си и да остане жив. В действителност обаче бил ни жив, ни умрял. Не можел да преживее провала. Никой не дава категория на певец, когото замерват с чинии. Шипка те зове - помислил си. Комисията обаче го похвалила. А чинията замерила жена, която същия ден официално се развела с мъжа си. Дошла да разсее мъката си и сигурно направо я удавила. А "Дилайла" била песента, с която в далечната си младост изживяла красивите мигове с вече бившия си съпруг.