Алекси Иванов е на 21 г. От Варна е. Занимава се със стрийт арт като хоби. През 2007 г. е завършил Професионалната гимназия по текстил и моден дизайн, специалност моделиране и конструиране на облеклото. Категоричен е обаче, че не желае да се занимава с подобни неща..

- Откога се занимавате със стрийт арт?

- Със стрийт арт в тази форма, която се вижда в момента по улиците, се занимавам от 2 г. Иначе започнах да рисувам графити преди 5 - 6 г. Започнах да изграждам стил някъде към края на 2002-2003 г.

- Какво намирате в стрийт арта?

- Намирам въплъщение на идеите си. Реализиране на някакви мисли, които ми се въртят в главата. Винаги гледам да съчетая нещата, които рисувам, с местата, където ги правя, не само като тема, но и като цветове.

- Наскоро излязохте на светло в „Буларт“.

- Не го планирахме като излизане на светло, просто ни намериха от галерия „Буларт“, предложиха ни да направим изложба и ние се съгласихме.

Може да се каже, че вече сте институционализирани.

На нас ни е все тая. Хората както искат, така да ни възприемат. Ние сме си ние, и това е. Всеки има право на лично мнение.

- Рисувате основно фигури. Защо?

- Формата е вдъхновител – фаза и нула, и кутия, а по-нататък концепцията сама започна да се развива. Това е тяло с два крака. Първоначално не мислех да рисувам само хора, получи се заради формата на самия трафопост. Правя най-различни неща.

- Нощем ли рисувате?

- Зависи какво точно смяташ да правиш. Ако излизаш да драскаш някъде, естествено, че ще е нощем. Ние лично не одобряваме това, защото във Варна има сгради с великолепна архитектура. Затова гледаме нещата, които правим, да се вързват идеално с мястото и да допълват по някакъв начин околната среда. Не рисуваме нощем, освен ако не сме супер заети през деня и няма начин. Избираме си мястото, цветовете, една измежду няколкото идеи и гледаме кое ще се върже най-добре, отиваме през деня, почистваме си трафопоста, грундираме го и започваме. Правим го с ясната идея, че не пречим на никого и може би това е нещото, което ни кара да защитаваме позицията си при евентуален сблъсък.

- Има ли хора, които не одобряват това, което правите?

- Отбягваме да имаме проблеми. Хора, които не харесват нещата ни, естествено, че има. Не може да се харесват на всички. Освен това улицата е мястото, където човешката простотия се вихри с пълна сила и не можеш да оставиш нещо, което да стои на улицата 24 часа, 7 дни в седмицата и някой да не го оскверни.

- Надрасканите стени са грозна гледка.

- Това не са графити артисти, а хора, които просто вандалстват. Всички, когато видят нещо такова, го свързват с графити заради техниката, която се използва – спрей. Поради тази причина ние използваме четки, а и е безопасно да излезеш през деня и да рисуваш.

- Как реагират хората, когато ви видят да рисувате?

- Зависи. Когато рисувам, гледам да не мисля за това, което става зад гърба ми, защото минават супер много хора и ако започна да обръщам внимание всеки как реагира, няма нищо да направя. Същото е с разрешението. Ако тръгнеш да искаш разрешение, ще те бавят с години, докато преценят, че това, което правиш има смисъл. Затова просто налагаме идеите си.

- Има ли графити общество във Варна?

- Да, има такова общество. Със стрийт арта сме 10-ина души. От Варна сме само 2-ма - 3-ма. Има хора от Ловеч, София, Велико Търново и главно от Добрич. Виктория, момичето, с което рисувам, е от Исперих.

- Как си покривате разходите?

- Това е хоби. Сами си покриваме разходите. Влагаме време, енергия, усилия в това, което правим. Резултатът не е нещото, което ми доставя удоволствие, а самият процес, идеите, търсенето на места.

- Доволен ли сте от резултата?

- Определено мога да кажа, че съм доволен от резултата, но все пак не съм аз човекът, който трябва да дава оценка.

- Работите ли нещо друго?

- Работя с брат ми на граждански договор към митницата, но рядко. Гледам да се хващам на почасова работа.

- А това, което сте завършили, практикувате ли го?

- Това е нещо, с което не смятам да се занимавам. Не ми доставя удоволствие. Супер много ме изнервя. Общо взето, мразя да се занимавам с това, въпреки че професията има някакво бъдеще, но мен не ме вълнува.

- Участвате ли по фестивали?

- Имаше 1 стрийт арт фестивал през 2004 г. Тук беше и първият мийтинг оф стайлс - международно събитие, което се провежда ежегодно в много държави по света, свързано специално с графити. Това беше през 2006 г. Сега започва стрийт арт фестивал в Морската градина. Посещаваме такива места, но засега не ни канят. Просто ходим като публика и гледаме да се запознаваме с повече хора, да се видим с приятели и да нарисуваме нещо извън самото събитие.

- Каква е разликата между графитите и стрийт арта?

- Стрийт артът за разлика от графитите не те ограничава по абсолютно никакъв начин, особено ако имаш идеи и си намерил начин как да ги реализираш. Графити се рисуват само по стени, влакове, коли и самолети дори има. Стрийт арт може да е дори боядисване на под, на цяла улица. Това е просто някаква идея. Общо взето, графитите са част от стрийт арта, който е голям като явление.

- Само върху трафопостове ли рисувате?

- Освен трафопостове рисуваме и стени. От време на време имаме поръчки за рисуване на сгради. Тепърва това се развива в България и се надявам хората да му дадат шанс да се осъществи като процес. Още има да се развиват движения, форми, защото това е нещо, което те ограничава откъм пространство, но можеш да използваш формите по различен начин.

- Мечтата Ви е?

- Мечтата ми е да направя цяла фасада на сграда или странична част. Човек трябва да се развива. Все още има стотици трафопостове, които чакат само във Варна.

- Цветови предпочитания?

- Предпочитам по-живи цветове. За съжаление нямаме достатъчно средства за качествени материали. Вместо да си купим по-хубаво жълто, си вземаме по-гадно, но няма как. Рисуваме с оцветители. Би ми се искало да го правим само с акрил. Има голяма разлика. Качеството се вижда.

- Каква трайност имат?

- Зависи кой ще мине оттам. Може да стои седмица-две. Имаме трафопост на 1,5 - 2 г. Зависи най-вече от качеството на боята. Няма нищо вечно. Никога не можеш да кажеш колко време ще остане една рисунка. Може и 2 часа да стои, може и 2 дена или пък 2 г. Имаме от първите неща, които сме правили. Избелели са заради качеството на материалите, но не си заслужава да купуваш боя от 50 лева, когато можеш да вземеш за 5, при положение че не се знае колко време ще остане. Все пак е на улицата.

- Хуманитарната гимназия стана доста красива.

- Определено има голямо развитие от нещата, които бяха нарисувани през 2002 г. Много е добро, особено предната част. Наистина се радвам, че има такава стена в центъра на Варна. Много графити артисти намират изява точно върху училищата, защото не са толкова добре охранявани, а и имат нужда от това. Хората влагат пари, за да направят нещо по-красиво. Колко са сполучливи нещата, е друг въпрос, защото все пак са правени набързо. Ако се позволи да се рисува върху училищата, няма да са толкова сиви.

- Имали ли сте проблеми с полицията?

- Имам приятели от София, които имаха проблеми с полицията, защото рисуваха на издраскана стена. Отишли са през деня, боядисали са я, започнали са да рисуват, но са извикали полиция и са ги закарали с белезници до съда. За щастие всичко се е разминало без последствия.

- Кога рисувахте за първи път?

- Първият път, когато рисувах със спрей, беше върху блока, в който живея, още стои. Използвах само черен цвят, защото нямах пари да си купя други флакони. Вечерта го правих точно както по филмите. Първият път когато си купих флакон, беше 2003 г. Като техника с него могат да се правят много по-хубави неща, отколкото с четка, но е невъзможно да го извадиш в центъра на Варна през деня именно заради вандализма, който е насаден като представа за графитите.