Създаването на голям град на Луната все още е далеч от реалността заради ограничените запаси от лед, показва ново проучване на Харвард-Смитсонианския център по астрофизика (CfA).

Изследването, озаглавено „На Луната няма градове“, разглежда необходимите количества вода и енергия за поддържането на население от 100 000 до един милион души. Резултатите са публикувани в международното списание Frontiers in Space Technology, съобщава Евронюз.

Учените потвърждават наличието на водни залежи в засенчени лунни кратери, където температурите варират между минус 163 и минус 246 градуса по Целзий. При тези условия на всеки милиард години се губи едва около един милиметър лед.

Според Мартин Елвис, старши астрофизик в CfA и ръководител на проучването, „градът“ е определен като селище с един милион жители, като средната консумация на вода на човек се оценява на 500 тона.

При тези условия водните запаси биха били изчерпани само за няколко години, освен ако водата не бъде рециклирана. Международната космическа станция (МКС) в момента рециклира около 98% от използваната вода.

Изчисленията показват, че при използване на един милиард тона лунна вода и ефективност на рециклиране като тази на МКС, население от един милион души би могло да бъде поддържано за около 100 години. За по-дълъг период населението вероятно би трябвало да бъде ограничено до около 1000 души, което би превърнало населеното място по-скоро в селище, отколкото в град.

При рециклиране на 99,9% от водата обаче един милион души теоретично биха могли да живеят на Луната около 2000 години. Това би могло да бъде постигнато чрез по-ефективно използване на водата, включително вертикално земеделие, или чрез внос на вода.

За разлика от водата, енергията не би била основен проблем. Около лунните полюси има т.нар. „зони с висока осветеност“, където Слънцето остава над хоризонта. Според проучването кули с височина 1 километър, покрити със слънчеви панели и разположени по ръбовете на кратери, биха могли да генерират около 3 гигавата мощност.

Силицият, който е една от основните суровини за слънчевите клетки, съставлява около 20% от повърхността на Луната. Това би позволило част от производството да бъде локализирано.

По-рано тази година японската строителна компания Shimizu Corporation обяви планове за инсталиране на слънчеви панели по протежение на лунния екватор с цел генериране на 13 000 теравата мощност – количество, надвишаващо общото потребление на електроенергия на Земята.

Въпреки че създаването на лунен град с един милион жители все още не е възможно, учените не изключват сериозна колонизация в бъдеще. Настоящите технологии позволяват проучване само на няколко метра под лунната повърхност, но на по-голяма дълбочина могат да бъдат открити значителни запаси от лед.

Мартин Елвис изразява надежда, че проучването ще насърчи всички страни, ангажирани с изследването на Луната, да обсъдят устойчивостта на лунните ресурси и дългосрочното управление на водните запаси.