Депресията може да е свързана с нарушено образуване на нови нервни клетки в мозъка. Това показва ново мащабно изследване на учени от Columbia University Vagelos College of Physicians and Surgeons.

Изследователите са открили първи данни, че процесът на образуване на нови неврони – т.нар. неврогенеза – се забавя или спира в хипокампуса на хора с голямо депресивно разстройство. Именно хипокампусът е една от малкото области в мозъка на възрастните, в които продължава да се образуват нови нервни клетки.

Учените смятат, че това може да има отношение към начина, по който хората с депресия обработват спомените и преживяванията си. Хипокампусът участва както в паметта, така и в емоционалните реакции към заобикалящата среда.

Особено важен е процесът, известен като „разделяне на моделите“ (pattern separation). Той позволява на мозъка да различава сходни, но различни преживявания и да отделя емоциите, свързани с минали събития, от настоящия момент. Когато тази способност е нарушена, различни спомени могат да се смесят и негативните преживявания от миналото да повлияят върху начина, по който човек възприема настоящето.

Според изследователите новите неврони може да помагат на мозъка да създава отделни „пътища“ за новите спомени. Те са особено чувствителни към нови преживявания и могат по-лесно да се включват в нови вериги, което вероятно помага на мозъка да не смесва новите събития със старите спомени.

Проучването показва също, че влиянието на депресията върху мозъка е по-широко от нарушената неврогенеза. Учените са установили промени в гени, свързани с изграждането на нови връзки между нервните клетки, комуникацията между тях, производството на клетъчна енергия и транспорта на вещества в клетките. В основната мозъчна верига на хипокампуса са открити и признаци на възпаление и клетъчен стрес.

За да проследят тези промени, изследователите са анализирали близо половин милион мозъчни клетки от хора с депресия и контролна група, като са изследвали активността на гените във всяка отделна клетка.

Резултатите показват и промени в активността на гени, чиито генетични варианти вече са свързвани с голямото депресивно разстройство. Други промени вероятно са свързани с епигенетични механизми, чрез които фактори от средата, включително стрес, обучение и стареене, могат да влияят върху активността на гените.

Авторите предполагат, че разнообразието от молекулярни промени може да обясни защо депресията протича по различен начин при отделните хора. В бъдеще това може да доведе до разделянето на депресията на различни биологични подтипове и до разработването на по-персонализирани терапии.

Изследването „Dysregulated adult hippocampal neurogenesis in major depressive disorders“ е публикувано на 21 август 2026 г. в списание Nature Medicine.