На 18 август се отбелязва Деня на българския подводничар. На този ден през 1954 г. е създаден дивизион подводници във Военноморските сили (ВМС), разказват от Военноморския музей във Варна.

Традициите в подводното дело в българския флот датират от самото начало на ХХ в. Първият морски офицер-подводничар е лейтенант Рашко Серафимов, специализирал във френския флот и практикувал на руски подводници.

По време на Първата световна война за българския флот е закупена германската подводница UB I-8 (т. нар. „Подводник № 18“). С тържественото зачисляване на „Подводник № 18“ в състава на военния флот на 25 май 1916 г., България става една от малкото европейски страни, които имат подводници.

Едва след Втората световна война политическите условия позволяват изграждането на български подводен флот, като се планира получаването на подводници от Съветския съюз.

Ходовият флаг на подводница от типа „Малютка“, съхраняван във Военноморския музей

На 18 август 1954 г. в база Варна на три подводници тип „М“ („Малютка“) тържествено са вдигнати военноморските флагове на България и са подписани документите за приемането им в състава на Българския военноморски флот. Със заповед на министъра на отбраната на този ден е създаден осми отделен дивизион подводни лодки. Първи командир на дивизиона е капитан I ранг Матей Матев, а командири на подводниците са офицерите Тодор Георгиев на М-202 (41), Илия Мазнев на М-203 (42) и Тодор Неделчев на М-204 (43).

През 1958 г. дивизионът получава две по-модерни подводници проект 613, които получават бордови номера С-41 и С-42 и имена съответно „Победа“ и „Слава“. Подводници М-202 и М-203 са изведени от строя и предадени на съветския Черноморски флот за скрап, а М-204 е преоборудвана като плаваща зарядна станция.

Качествено нов етап бележи развитието на дивизиона, когато през пролетта на 1972 г. са получени две подводници проект 633, а през 1983-1985 г. – още две подводници от същия проект. Периодът 1985-1990 г., когато в състава на ВМС служат едновременно четири подводници, е апогей в българското подводно плаване.

Новите военнополитически и икономически реалности след 1990 г. налагат две от подводниците да бъдат изведени от строя. През юни 2008 г. подводница „Надежда” е изведена от строя, а на 1 юли 2008 г. съществуващият дивизион подводни лодки е трансформиран в Дивизион за подводни операции.

Три години по-късно, на 1 ноември 2011 г. Дивизионът за подводни операции е закрит със свалянето на флага на последната подводница от състава му – „Слава“.

Последната българска подводница "Слава'' бе превърната в музей. Официалното откриване с военен ритуал се състоя на 18 август 2020 г. край Белослав, когато бе отбелязва и 66-тата годишнина от създаването на Осми отделен дивизион подводни лодки и възстановяването на подводното плаване в България.