Бивше летище в гръцкия град Елинико ще бъде превърнато в един от най-големите градски зелени пространства в Европа. Паркът „Елиникон“ ще бъде разположен на площ от 200 хектара и ще включва над 30 000 дървета и около три милиона храсти, които ще покриват 70% от зелената му площ.

Очаква се паркът в южното предградие на Атина да отвори за обществеността в началото на 2027 г., а до 2030 г. да бъде изградена допълнителна инфраструктура.

„Елиникон“ ще заема 2 милиона квадратни метра, или 200 хектара. В този мащаб той ще бъде най-големият крайбрежен градски парк в Европа и един от най-амбициозните проекти за градско обновление в света, отбелязва Евронюз.

Площта му ще бъде с 40% по-голяма от тази на лондонския Хайд парк, който заема 142 хектара, и почти ще се изравнява с берлинския Тиргартен, който е 210 хектара. „Елиникон“ ще бъде почти седем пъти по-голям от брюкселския Парк дю Синквантенер с площ от 30 хектара. Сентръл парк в Ню Йорк е по-голям – 341 хектара, или около 1,7 пъти площта на „Елиникон“.

Ключова особеност на гръцкия проект е неговото крайбрежно разположение. За разлика от повечето големи европейски паркове, които са част от градската структура, „Елиникон“ ще бъде директно свързан с двукилометрова крайбрежна ивица.

Сред крайбрежните европейски паркове той ще бъде значително по-голям от парк Сиутадела в Барселона, който заема около 31 хектара, както и четири пъти по-голям от бъдещото напълно развито преустройство на залива Фалиро в Гърция, което е с площ около 54 хектара.

По площ „Елиникон“ ще отстъпва единствено на защитени гори извън градските райони, като Парк дела Стерпая в Тоскана с площ от 296 хектара, и на обширни национални паркове като крайбрежието на Пембрукшир в Уелс, което заема 62 000 хектара.

Сред планираните съоръжения са пречиствателна станция за отпадъчни води с капацитет 7000 кубически метра пречистена вода дневно, резервоар с обем 10 000 кубически метра и „интелигентна“ напоителна система, която може да спести до 90% от използваната вода.

В парка ще има и мрежа от „хладни маршрути“, по които температурата може да бъде до четири градуса по Целзий по-ниска в сравнение със съседните асфалтирани зони.

Проектът е представен като модел за устойчиво проектиране и експлоатация на зелени пространства. Използвани са цифрови симулации и термично картографиране, за да се планират зоните със засенчване и естествен въздушен поток.

Водни елементи като канали, системи за мъглуване и басейни с ниска консумация на вода ще бъдат част от композицията на парка. Те ще подпомагат изпарителното охлаждане и понижаването на околната температура.

Пътеките ще бъдат интегрирани в естествения терен и растителността, като ще образуват достъпна система с непрекъснато засенчване и пространства с различна степен на светлина и сянка.

В парка ще се събират непрекъснато данни за температурата на въздуха, относителната влажност, слънчевата радиация, влажността на почвата и нивата на засенчване. Те ще се използват за управление на микроклимата, напояването и поддръжката на зелените площи.

Напоителната система ще разчита на данни от метеорологични и почвени сензори, което ще позволява количеството вода да се регулира спрямо реалните нужди на растителността. Според проучването това може да доведе до икономия на вода до 90%.

Планирано е засаждането на над 520 вида растения, като около три четвърти от тях ще бъдат местни или подходящо адаптирани видове.

Третично пречиствателно съоръжение ще произвежда до 7000 кубически метра пречистена вода дневно за всички непитейни нужди, включително напояване.