Домашно приготвените консерви остават важна част от българската кулинарна култура, макар че динамиката на градския живот и достъпът до търговските вериги постепенно променят потребителските навици. Социологическите проучвания и данните за домакинските бюджети през последното десетилетие очертават интересна картина: въпреки че делът на хората, пълнещи мазета и килери с буркани, леко намалява в големите градове, над половината от българските домакинства продължават ежегодно да приготвят зимнина.

Данните от различни проучвания на Изследователски център „Тренд“ и наблюдения на домакинските бюджети на НСИ показват, че подреждането на най-популярните категории домашни консерви се запазва стабилно през последните 10 години.

Учудващо, но факт - компотите и туршиите твърдо държат първенството по затварянето на „лято в буркани“. Безспорен първенец в класацията за любими компоти са прасковите и кайсиите, следвани от вишни и ягоди – такива компоти правят над 48% от българите.

Туршиите са на второ място, като най-много се правят царска туршия, сурова мешана туршия, кисели краставички и парени камби. 46% от домакинствата у нас затварят такива буркани.

А над 30% от домакинствата пък са поклонници на „кралицата на българската трапеза“ – лютеницата, като с нея приготвят и кьопоолу и айвар.

Статистиката сочи още, че наесен кисело зеле за коледната трапеза слагат близо 28%, а време за приготвянето на сладка, мармалади и конфитюри отделят 22 % от домакинствата. Там най-предпочитаните плодове са смокини, ягоди, боровинки и диви/горски плодове.

Все повече домакинства залагат на рецепти с намалено съдържание на захар, замяна на рафинираната захар с мед или стевия, както и комбинации с екзотични подправки (напр. сладко от смокини с орехи или ягоди с босилек).

Статистиките, обаче, сочат интересна разлика в зависимост от типа населено място и възрастта на хората. В селата и малките градове над 81% от населението участва в отглеждането на зеленчуци и приготвянето на консерви. За сравнение, в София едва 33% от домакинствата си правят зимнина, а основен източник за останалите са доставки от роднини от провинцията или фермерските пазари.

Хората над 55 години са основните пазители на традицията, докато при младите (18–34 г.) приготвянето на зимнина по-скоро се възприема като уикенд хоби или кулинарен експеримент, а не като задължителен зимен аксесоар.

И ако в миналото варенето на лютеница и пълненето на буркани бе начин за спестяване и подпомагане на семейния бюджет, днес за градското население то все повече се превръща в ретро кулинарно изживяване за ценители. Нарастващият интерес към здравословния начин на живот кара много семейства да приготвят био зимнина с контрол върху произхода на зеленчуците и без добавяне на натриев бензоат или прекомерно количество сол – особен пример за това са семейства с малки деца или бебета, на които тепърва предстои захранване.

А пък хората, които по една или друга причина нямат време (или знания) да приготвят консерви сами, но търсят автентичния вкус от детството, през последните години се разви пазарът на занаятчийска зимнина, предлагана директно от малки български производители.