Кой спасява дивите животни от огъня?

Екипът на Спасителния център за диви животни претърсва опожарените територии, лекува намерените животни и документира жертвите, които рядко попадат в статистиката

Д-р Христина Клисурова е ветеринарен лекар. Завършила е ветеринарна медицина в Тракийски университет. Повече от 20 години е част от екипа на Спасителния център за диви животни към Зелени Балкани. Освен че работи като ветеринарен лекар в центъра, тя е човекът, който разработва новите проекти, отговаря за дарителската и осиновителната програми и организира информационни кампании за дейността на Центъра и опазването на редки видове.

Акценти:

● След потушаването на пожара започва друга спасителна операция – издирването на оцелелите диви животни и документирането на жертвите, които рядко попадат в официалната статистика.

● Най-уязвими при пожарите са костенурките, влечугите, малките бозайници, яйцата и птиците, които все още не могат да летят.

● Пожарите могат да убиват диви животни и без пряк досег с пламъците – чрез дим, паника, загуба на ориентация, сблъсъци с електропроводи и унищожаване на местообитанията.

● Спасителният център за диви животни към „Зелени Балкани“ реагира при над 30 пожара само през 2025 г., като спасява оцелели животни, лекува ги и ги връща обратно в природата.

● Дори спасените животни често няма къде да бъдат върнати – възстановяването на изгорелите местообитания може да отнеме години.

При пожарите вниманието закономерно е насочено към застрашените хора, засегнатите домове и селища, изгорелите гори, както и към пожарникарите и доброволците, които се борят със стихията. По-рядко се говори за онова, което огънят оставя след себе си, и за дивите животни – кои успяват да избягат без дом, кои остават блокирани и кой търси оцелелите.

Когато пожарът вече е овладян и теренът е достатъчно безопасен, започва работа друг вид спасителен отряд. Това са хората от екипа на Спасителния център за диви животни към „Зелени Балкани“. Те влизат в опожарената територия, подреждат се в линия и тръгват бавно през почернялата земя. Оглеждат всяко едно парче от терена за бедстващи ранени животни, за следи от тях, за гнезда и …за останки и жертви. За тези спасителни акции разказва за Климатека д-р Христина Клисурова от Спасителния център.

„Разполагаме се в линия и тръгваме заедно през опожареното място, за да обхванем възможно най-голяма територия. Всеки намерен индивид се описва – определяме вида, пола и възрастта му, независимо дали е жив, ранен или мъртъв“, обяснява стъпка по стъпка подхода на експертите д-р Клисурова.

Оцелелите животни, които за съжаление са рядкост, се транспортират до Центъра, където получават ветеринарна помощ. Лечението им може да продължи от няколко дни до няколко месеца в зависимост от вида и тежестта на травмите. Ако се възстановят и състоянието им го позволява, те по правило се освобождават отново в природата – за предпочитане обитанието, откъдето са били спасени, но ако то е унищожено се търси друго подобно на хабитата им място.

Над 30 години в помощ на пострадали животни

Спасителният център приема животни, засегнати от пожари, още от създаването си преди повече от 30 години. Хората го припознават като място, към което могат да се обърнат, доста често подават сигнали или сами носят намерени животни.

През последните няколко години теренната работа става по-организирана. От 2025 г. Центърът участва в инициативата за борба с горските пожари на WWF съвместно с Националната асоциация на доброволците. Дарителската кампания и целевото финансиране им позволява поддържането на постоянна екипировка в автомобилите и по-добра подготовка за реакция. „И преди много пъти сме участвали в такива дейности, но сега сме по-добре организирани. Имаме екипировка, която стои в колите, както и радиостанции за връзка между хората на терен“, посочва Клисурова.

Но с увеличаването на броя и мащаба на пожарите през последните години, се увеличават осезаемо и сигналите за засегнати диви животни.

Спасителите не влизат в сърцето на пожара

Въпреки впечатляващата теренна работа е важно да се уточни, че екипите на Центъра не навлизат в активното огнище. Докато пожарът гори, на място работят пожарникари и специализирани доброволци, а присъствието на неподготвени хора би създало допълнителен риск.

„Не ходим в сърцето на пожара. Това е опасно за екипа, а не трябва и да пречим на пожарникарите. Понякога се налага да потушим малки странични огнища при претърсването, но излизаме на терен, след като основният пожар е овладян и мястото е безопасно“, казва д-р Клисурова.

А след потушаването на огъня става видим истинският мащаб на пораженията. В някои участъци спасителите намират само останки и обгорели коруби на костенурки. Другаде животните вече са били отнесени от хищници или са загинали в укритията си.

„Намираме много малко живи животни. Там, където е минал силен огън, често всичко е опустошено. Понякога откриваме само скелети на костенурки. Но все пак има и оцелели, които се нуждаят от помощ“, разказва тя.

Кои животни не успяват да избягат?

Най-уязвими са животните, които се движат бавно, както и малките, които все още не могат да напуснат гнездата и укритията си.

Сред най-често засегнатите са костенурките, гущерите, змиите и най-често това са смоците. Под земята могат да загинат мишевидни гризачи и други дребни бозайници.

Особено висок е рискът за яйцата, целите гнезда с малки, новоизлюпените птици, които още не летят, както и за новородените зайчета и сърнички.

„Най-често страдат трудно подвижните животни и малките – току-що излюпени птици, яйца, зайчета, цели гнезда. Те просто нямат възможност да избягат от огъня“.

Сред животните, достигнали до Центъра, има и засегнати макар и да не са били “в огъня”. До екипа например е бил занесен млад осояд, намерен непосредствено до пожар. След оказаната помощ птицата е била освободена обратно в природата.

Пожарът може да убива и без да докосне животното

Един от най-тежките случаи през 2025 г. е в района на село Радовец в Сакар. Пожарът достига място, използвано от щъркели за нощуване. Птиците не са обгорени от пламъците, но са подплашени и дезориентирани.

Щъркелите са дневни животни и се ориентират трудно в тъмното. При опита си да достигнат обичайното място за нощуване част от тях се сблъскват с електропроводи и стълбове. “Над 30 щъркела не бяха пряко обгорени, но пожарът беше достигнал до мястото, където нощуват. Подплашени и дезориентирани, те са се блъскали в електропроводи и стълбове. Имаше птици с токови изгаряния и много загинали“, разказва д-р Клисурова.

Случаят показва, че въздействието на пожарите не се изчерпва с преките изгаряния. Димът, паниката, загубата на ориентация, сблъсъците, електрическите удари и разрушаването на обичайните маршрути също могат да причинят масова смъртност.

Малък екип и много доброволци

В Спасителния център работят около 15 души, но не всички могат да участват в теренните акции. Обикновено на място отиват трима или четирима представители на Центъра, а към тях се присъединяват предварително обучени доброволци и дългогодишни помощници.

Сред активните доброволци има студенти от различни факултети на Тракийския университет. За доброволческата си работа през 2025 г. те са отличени от министъра на земеделието. „Сами няма как да се справим. Опожарените територии понякога са огромни и без доброволците не бихме могли да ги претърсим“, посочва д-р Клисурова.

Центърът работи и с членове на Националната асоциация на доброволците като ги обучава как да реагират, ако намерят диво животно по време на пожар. Това е особено важно, защото доброволците и пожарникарите често са първите хора, които могат да забележат животно в беда още преди теренът да бъде достъпен за ветеринарния екип.

През 2025 г. Центърът е реагирал при над 30 пожара. Броят на хората, които участват във всяка акция, зависи от големината и мащаба на засегнатата територия. За много от пожарите екипът не чака конкретен сигнал. Когато научи, че има значително опожаряване и условията позволяват посещение, Центърът сам организира работа на терен.

„Често се самосезираме. Когато знаем, че има голям пожар, се опитваме да стигнем до мястото и да проверим какво е състоянието на животните и местообитанията“, разказва д-р Клисурова.

Теренната работа има двойна цел. Освен че дава шанс за спасяване на оцелели животни, тя събира информация за жертвите и видовете, засегнати от огъня. Мъртвите животни също се документират, защото без подобни обходи голяма част от въздействието върху биоразнообразието остава невидимо.

Кризата не приключва след края на пожара

Дори когато животното оцелее и бъде излекувано, връщането му в природата не винаги е лесно. Пожарът може да е унищожил хранителната му база, укритията, гнездата и цялото местообитание.

Възстановяването на изгорелите екосистеми не става “с първия дъжд”. В зависимост от мащаба и интензивността на стихията може да са необходими години, за да се възстановят растителността, видовото богатство и условията за живот.

„Пожарите не влияят само пряко върху животните. Те унищожават местата, в които животните живеят. Необходими са години, за да се възстановят видовото богатство и средата. Понякога се питаме къде ще връщаме спасените животни, ако все повече от горите изгарят“, казва д-р Клисурова.

„Накрая няма да има къде да ги пускаме“

Един от по-слабо видимите дългосрочни ефекти на пожарите е, че оцеляването на отделното животно не е достатъчно, ако то няма подходяща територия, в която да намери храна, вода, убежище и представители на своя вид.

Сушата увеличава риска

Продължителните сухи периоди, високите температури и изсъхналата растителност създават условия пожарите да възникват и да се разпространяват по-лесно. Това не означава, че всеки конкретен пожар е пряко причинен от климатичните промени, но затоплянето усилва предпоставките за по-тежки пожарни сезони, напомня д-р Клисурова.

Голяма част от пожарите започват вследствие на човешка дейност – изхвърлена цигара, палене на открит огън или използване на моторна техника в най-горещите и сухи часове. Искра от косачка или друг инструмент може да подпали сухата трева и да предизвика огън с трудно предвидими последици.

„Хората трябва да бъдат много по-внимателни и отговорни. Едно действие може да доведе до пожар, който застрашава не само животни и гори, а и човешки животи. Никой не знае докъде може да стигне огънят“, предупреждава д-р Клисурова.

Какво да правим, ако намерим бедстващо диво животно?

При откриване на ранено или бедстващо животно най-доброто решение е човек да потърси помощ от компетентни специалисти. Това може да бъде съответната Регионална инспекция по околната среда и водите или Спасителният център за диви животни.

Важно е да се съобщят точното местоположение, видът на животното, доколкото може да бъде разпознат, и видимото му състояние. Специалистите могат да преценят кой е най-бързият и безопасен начин за реакция.

Не всяко диво животно трябва да бъде хващано или премествано без указания. Изплашено или ранено, то може да нарани както себе си, така и човека, който се опитва да му помогне.

От какво има нужда Центърът?

Спасителният център е неправителствена организация и разчита на доброволчески труд, дарения и проектно финансиране. Теренните акции изискват гориво, защитно оборудване, комуникационна техника, транспорт, лекарства и средства за продължителното лечение на пострадалите животни.

„Имаме нужда от доброволци, гориво и оборудване. Без подкрепа няма как да стигнем до терена, да приберем животните и след това да се грижим за тях толкова дълго, колкото е необходимо“, казва д-р Клисурова.

Но най-важната помощ започва още преди пожара – с предотвратяването му. „Хората трябва да бъдат внимателни и отговорни. Това може да спаси човешки животи, животни и цели гори. Без природа в крайна сметка и ние няма да можем да живеем“.

ПРИЯТЕЛИ: 0.6 + 0.8	Бургас Казанлък Монтана Сандански	BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook