Европейската икономика е изправена пред все по-сериозни последици от затоплянето на климата, предупреждават анализатори. Продължаващите рекордни горещини вече оказват влияние върху производството, транспорта, туризма и производителността на труда, съобщава анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Сред засегнатите са и традиционни отрасли като винопроизводството. Семейството на Тилберт Неглер от Западна Германия произвежда ризлинг вече шест поколения в лозята по склоновете на долината на Рейн. По думите му горещите вълни и сушата застрашават тазгодишната реколта.

„Очакваме по-ниско производство на вино през този сезон заради оскъдните валежи, а гроздоберът ще започне около седмица по-рано от предвиденото“, посочва Неглер.

Проблемите не се ограничават само до земеделието. Ниските нива на река Рейн – една от най-важните транспортни артерии в Европа – увеличават разходите за превоз на товари. Лозарите и други производители ще трябва да инвестират и в нови напоителни системи, за да се адаптират към по-честите екстремни температури.

По данни на европейската служба „Коперник“ през последния месец температурите в Западна Европа са били с около 3 градуса по Целзий над средните стойности за периода 1991–2020 г. Европейската система за наблюдение на смъртността „ЕвроМОМО“ отчита над 10 000 допълнителни смъртни случая по време на горещата вълна в края на юни.

Европа е най-бързо затоплящият се континент в света, а прогнозите са за по-чести и по-интензивни горещи вълни, суши и пожари. Според Международния валутен фонд екстремните климатични явления могат да намалят годишния икономически растеж с между 0,1 и 0,2 процентни пункта, а при тежки периоди загубите могат да бъдат още по-големи.

Европейската централна банка също обръща все по-голямо внимание на климатичните рискове. Институцията вече разглежда климатичните промени като фактор, който може да влияе върху икономическото производство и инфлацията.

„Климатичните промени трябва да се разглеждат като всеки друг шок от страна на предлагането“, коментира Карстен Бжески, ръководител на отдела за макроикономически изследвания в ING Research.

Особено уязвими са цените на храните. Според „Оксфорд Икономикс“ екстремното време през това лято може да окаже по-силен натиск върху инфлацията при храните в еврозоната през следващата година, отколкото някои геополитически кризи.

Последиците вече се усещат по Рейн. При Кауб – ключов измервателен пункт на реката – нивото на водата спадна под 50 сантиметра. Това ограничава товарните превози и принуждава корабите да се движат с намален капацитет, което увеличава транспортните разходи.

Германският химически гигант BASF, чийто основен завод се намира на брега на Рейн в Лудвигсхафен, съобщи, че ситуацията засега е „управляема“, но за превозването на същите количества товари вече са необходими повече плавателни съдове.

Горещините влияят и върху производителността на труда. В Барселона работници на открито използват устройства, които следят телесната температура и сигнализират при риск от прегряване. Според икономисти четиридневната гореща вълна в Западна Европа през юни може да е намалила тримесечния ръст на производителността с около 2 процентни пункта.

Европа е особено уязвима и заради остарелия жилищен фонд и липсата на климатизация. Според застрахователната компания „Алианц“ едва около 19% от сградите на континента разполагат с климатични системи, докато в САЩ този дял е около 90%.

Експертите предупреждават, че адаптацията към по-топлия климат ще изисква огромни инвестиции както от бизнеса, така и от държавите.

Климатичните промени вероятно ще променят и туристическите навици. Все повече европейци може да предпочитат по-хладни дестинации в Северна Европа вместо традиционните летни почивки в Средиземноморието. Но дори районите около Северно море и Балтийско море не са защитени от бъдещи климатични рискове.