Гърция блокира приемането на новия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия, настоявайки за изключение от пълната забрана за руския втечнен природен газ (LNG), съобщава „Евронюз“.

Позицията на Атина предизвика остри реакции сред останалите държави членки. Европейски дипломат дори определи искането като „безсрамно“, тъй като според редица страни Гърция се опитва да промени вече договорени правила.

Спорът е свързан със забраната за закупуване, внос и прехвърляне на втечнен природен газ с руски произход или изнасян от Русия, която трябва да влезе изцяло в сила от 1 януари 2027 г.

Гърция не настоява за възможност да внася руски газ за собствените си нужди, а иска изключение, което да позволи на гръцки корабни компании да продължат да транспортират руски LNG до клиенти извън Европейския съюз.

Според гръцките власти забраната за транспортиране ще доведе до икономически загуби за корабоплавателния сектор, без да има реален ефект върху руските приходи, тъй като Москва може да използва други превозвачи, включително от Китай.

Повечето държави от ЕС обаче не приемат този аргумент. Дипломати посочват, че санкцията е била единодушно одобрена през октомври миналата година и е част от усилията на Съюза да намали зависимостта си от руските енергийни доставки.

В центъра на спора е гръцката компания Dynagas, специализирана в превоз на втечнен природен газ при изключително ниски температури. Компанията, свързвана с гръцкия милиардер Йоргос Прокопиу, управлява кораби, използвани за обслужването на руския проект „Ямал LNG“, включително специализирани ледоразбивачи за арктически условия.

От Dynagas предупреждават, че въвеждането на забраната през 2027 г. може да доведе до сериозни финансови загуби и проблеми с изпълнението на кредитни задължения, тъй като част от корабите ще останат практически без приложение извън проекта „Ямал“.

Заради спора около руския LNG под въпрос е поставена и друга ключова мярка от новия санкционен пакет – промяната на тавана върху цената на руския петрол.

В момента ограничението е 44,10 долара за барел, но автоматичният механизъм за актуализация би могъл да го повиши до около 58 долара за барел след поскъпването на руския петрол. Европейската комисия предлага преразглеждането да бъде отложено до януари 2027 г., за да остане настоящият таван.

Първоначално новите мерки трябваше да бъдат обсъдени на 15 юли, но заради разногласията около LNG посланиците на страните членки отложиха разговорите за 23 юли.

Част от санкциите вече са договорени, включително мерките срещу руския банков сектор, криптовалутите и т.нар. „сенчест флот“. Други предложения – като санкции в областта на рибарството и срещу руския патриарх Кирил – са отпаднали.

Продължават и дискусиите по предложението за забрана за влизане в ЕС на руски военнослужещи, като някои държави изразяват опасения за практическото прилагане на мярката.

Междувременно ЕС обсъжда и искането на Австрия за премахване на санкциите срещу инвестиционната компания Rasperia, свързано със загубите на Raiffeisen Bank International в Русия. За разлика от предишни обсъждания, този път европейските дипломати показват по-голяма готовност да търсят компромис.