Все повече научни данни показват, че ултрапреработените храни могат да имат негативно влияние върху здравето. Ново изследване разкрива един от възможните механизми – хората, които консумират големи количества такива продукти, имат различен метаболитен профил в кръвта, включително по-високи нива на неблагоприятни мастни киселини и по-ниски количества полезни мазнини.

Проучването, публикувано в списание Critical Reviews in Food Science and Nutrition, показва, че прекомерният прием на ултрапреработени храни може да нарушава нормалната обработка на мазнините в организма и да стимулира производството на холестерол.

Ултрапреработените храни (UPF) са продукти, преминали през множество индустриални процеси и съдържащи добавки като овкусители, оцветители и емулгатори. Те обикновено са с високо съдържание на мазнини, захар, сол, въглехидрати и калории. Сред тях са газираните напитки, пакетираните сладки и солени закуски, преработените месни продукти и готовите замразени ястия.

Предишни изследвания вече свързват високата консумация на UPF с редица здравословни проблеми, сред които сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2 и затлъстяване.

Анализ на над 15 000 души

В новото изследване учените са анализирали данни от мащабното европейско проучване EPIC, в което участват над 520 000 души от 10 европейски държави.

За целите на анализа са използвани хранителните навици на повече от 15 200 участници. Храните са класифицирани според системата NOVA, която ги разделя според степента им на обработка.

Учените са отчели приема на ултрапреработени храни в грамове дневно, за да включат и продукти с ниско или нулево съдържание на калории, които въпреки това могат да оказват влияние върху хранителния режим.

Средният прием на UPF при участниците е бил около 12,6% от дневното хранене, като при някои хора е достигал до близо 3 килограма дневно.

Повече „лоши“ мазнини, по-малко полезни за организма

Хората с по-висока консумация на ултрапреработени храни са имали по-високи нива на определени липидни производни, свързвани с нарушено разграждане на мастните киселини и проблеми с функцията на митохондриите – структурите в клетките, които произвеждат енергия.

В същото време при тях са открити по-ниски количества на някои полезни мазнини, важни за стабилността на клетъчните мембрани и правилното предаване на сигнали между клетките.

Един от основните изводи на учените е свързан с промени в баланса между различните видове мастни киселини – по-малко омега-3 мастни киселини, като DHA, и повече омега-6 мастни киселини и индустриални трансмазнини.

„Това подсказва, че по-високата консумация на ултрапреработени храни е свързана с метаболитен профил, който може да отразява нарушен баланс на мазнините в организма“, обясняват авторите на изследването.

Храната оставя „метаболитен отпечатък“

Според учените резултатите показват, че храната, която приемаме, оставя измерими следи в организма.

Изследването обаче е наблюдателно и не може категорично да докаже, че ултрапреработените храни директно причиняват заболявания. То обаче дава допълнителни доказателства за възможните биологични процеси, чрез които тези продукти могат да повишат риска от хронични заболявания.

Някои от откритите промени в метаболитите вече са свързвани с диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и затлъстяване.

Учените посочват, че са необходими допълнителни изследвания, включително дългосрочни наблюдения и контролирани експерименти, за да се установи дали намаляването на ултрапреработените храни може да подобри тези показатели.

Специалистите препоръчват хранителен режим, основан предимно на минимално преработени продукти – пресни плодове и зеленчуци, бобови култури, риба, яйца, месо, ядки и пълнозърнести храни.

Според експертите здравословното стареене не зависи от единични решения, а от постоянни ежедневни навици – балансирано хранене, движение, достатъчен сън, ограничаване на вредните навици и поддържане на социални контакти.