Европейския парламент осъжда политиката на Сърбия за подкопаване на суверенитета на съседните държави в Западните Балкани. Страната е в застой по пътя към членство в Европейския съюз заради отстъпление в областта на върховенството на закона, демокрацията и съгласуването с Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС.

Това се казва в новоприето резолюция на европейската институция, предаде БГНЕС.

„Европейският парламент отново подчертава, че Западните Балкани в настоящия геополитически контекст имат стратегическо значение за сигурността и стабилността на Европейския съюз като цяло. Подчертава, че Сърбия, поради своя размер и геополитическо положение, оказва пряко влияние върху цялостната стабилност на региона, и осъжда опитите ѝ да установява сфера на влияние и действията, с които подкопава суверенитета на съседните държави“, се казва в резолюцията.

В документа се изразява съжаление, че ключовите ангажименти на Сърбия, заложени в неофициалния документ (нонпейпър) от ноември 2024 г., чиято цел беше да бъдат преодолени оставащите пречки за откриването на Клъстер 3, в по-голямата си част не са изпълнени.

В този контекст Европейският парламент осъжда острата реторика на сръбското правителство срещу държавите членки, които не подкрепиха откриването на Клъстер 3.

Европейският парламент подчертава, че доверието в процеса на разширяване трябва да бъде запазено чрез последователно прилагане на строги и справедливи условия, като същевременно се признават реформаторските усилия, когато има основания за това.

Резолюцията припомня, че Сърбия определя членството в ЕС като своя стратегическа цел, но отбелязва, че декларативните ангажименти не са последвани от конкретни действия.

В документа се посочва, че това продължително разминаване налага ясно изясняване на европейската ориентация на Сърбия. Сръбските власти са призовани с конкретни действия да покажат трайна ангажираност към европейските ценности и стандарти, както и последователност в стремежа към членство в ЕС.

Европейският парламент призовава Сърбия ясно и последователно да демонстрира геополитическата си ориентация към Европейския съюз, включително чрез пълно съгласуване с Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, особено по отношение на ограничителните мерки, наложени заради руската агресия срещу Украйна.

Същевременно се изразява безпокойство, че Сърбия все още не е напълно съгласувала политиката си с тази на ЕС, като се отбелязва със съжаление, че степента на съответствие е сред най-ниските от всички страни кандидатки.

В този контекст Европейският парламент подчертава, че пълното съгласуване е безусловно изискване за членство. Приветства се неотдавнашното присъединяване на Сърбия към някои решения на Съвета на ЕС, но се подчертава, че избирателното съгласуване не е достатъчно.

Европейският парламент изразява съжаление от продължаващите тесни отношения и задълбочаващото се партньорство между Сърбия и Русия, като оценява, че това поставя под съмнение стратегическата ѝ ориентация и подкопава доверието в европейския ѝ път.

В резолюцията се подчертава, че европейското бъдеще на Сърбия изисква ясен стратегически избор и че политиката на балансиране между ЕС и други геополитически фактори не е съвместима с политическото доверие, което се очаква от страна кандидатка. Властите в Белград са призовани да се въздържат от публични послания и действия, които противоречат на основните външнополитически и отбранителни позиции на ЕС.

Особено безпокойство евродепутатите изразяват заради руските и китайските инвестиции в Сърбия и нарастващото им влияние върху политическите и икономическите процеси в региона.

Осъжда се и руската намеса във вътрешните работи на Сърбия, като се припомня, че страната активно се използва като регионална платформа за разпространение на дезинформация в Западните Балкани.

„Европейският парламент изразява безпокойство и от продължаващото военно укрепване на Сърбия, съпроводено с все по-остра реторика срещу съседните държави, задълбочаване на сътрудничеството с Китай в областта на сигурността и отбраната, включително чрез съвместни учения на специалните части, разширяване на стратегическите споразумения и нарастващо присъствие на китайски технологии за сигурност и наблюдение“, се посочва в резолюцията.

„Категорично осъжда неотдавнашното придобиване на китайски балистични ракети „въздух-земя“ CM-400AKG, като предупреждава, че подобно въоръжаване нарушава регионалния баланс в сферата на сигурността и добросъседските отношения с държавите членки на НАТО. Подчертава, че тази покупка противоречи на Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС и поражда сериозни въпроси относно геополитическата ориентация на Сърбия.“

Европейският парламент осъжда и факта, че Сърбия се е превърнала в база за дейността на руските разузнавателни служби в Европа. Изразява се сериозно безпокойство от достоверни информации, че страната се е превърнала във важно оперативно средище за руски хибридни и дестабилизиращи дейности, включително организиране на провокации, разпалване на етническо и религиозно напрежение в държавите членки на ЕС, както и обучение и изпращане на лица за дестабилизиращи действия в Европа и съседните региони.

Сръбските власти са призовани спешно да разследват, предотвратят и преследват подобни дейности.

Европейският парламент изразява съжаление, че Сърбия е постигнала ограничен или никакъв напредък по изпълнението на критериите в редица преговорни глави.

Повтаря се, че преговорите за присъединяване могат да напреднат едва след като Сърбия се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия и постигне измерим и устойчив напредък в областта на върховенството на закона, свободните и честни избори, борбата с корупцията и организираната престъпност, независимостта на съдебната власт, свободата на медиите, реформата на държавната администрация и функционирането на демократичните институции.

От Европейската комисия се иска последователно да прилага принципа „основите на първо място“ и всеки сериозен регрес да бъде отразяван в обхвата и интензивността на предприсъединителната финансова помощ.

Европейският парламент отново изразява безпокойство от „снизходителния подход“ на Европейската комисия към Сърбия въпреки многогодишното отстъпление в областта на върховенството на закона, демокрацията и основните права, както и дестабилизиращото влияние на страната в региона.

Евродепутатите призовават Комисията по-последователно да защитава основните ценности на ЕС, като използва по-ясен език спрямо Сърбия и открито посочва сериозните ѝ недостатъци, липсата на напредък и регреса.

Резолюцията предупреждава и за възможни опити на Сърбия да забави европейската интеграция на съседните държави и призовава Белград да хармонизира допълнително визовата си политика със списъка на държавите, чиито граждани се нуждаят от виза за влизане в ЕС.

Европейският парламент изразява съжаление от ниската обществена подкрепа за членството на Сърбия в ЕС, като оценява, че това е резултат от „дългогодишен манипулативен антиeвропейски наратив, разпространяван от контролирани от властта медии, както и от отделни високопоставени държавни служители и представители на управляващата партия“.

Сърбия е призована да се бори с дезинформацията, включително с тази, свързана с руската агресия срещу Украйна, да прекрати собствените си подкрепяни от държавата кампании за дезинформация и да насърчава последователна и конструктивна европейска ориентация.

В същото време Европейският съюз е призован да засили сътрудничеството с организациите на гражданското общество в Сърбия с цел укрепване на демократичната устойчивост и противодействие на хибридните заплахи.

Приемането на резолюцията съвпадна с обсъжданията между държавите членки на ЕС относно възможността за продължаване на преговорите за присъединяване на Сърбия и откриването на Клъстер 3.

В навечерието на гласуването, на 7 юли, в Европейския парламент се проведе дебат, по време на който европейският комисар Марта Кос защити препоръката на Европейската комисия за откриване на Клъстер 3 със Сърбия. По думите ѝ не бива да се допуска страната да изостава в процеса на европейска интеграция, докато останалите кандидатки напредват.

По-голямата част от евродепутатите, участвали в дебата, обаче се обявиха против отварянето на Клъстер 3.