На 5 юли се навършиха 30 години от раждането на овцата Доли – първият бозайник в света, успешно клониран от възрастна соматична клетка. Научното постижение, реализирано през 1996 г. в Института „Рослин“ край Единбург, поставя началото на нова ера в биологията и биотехнологиите.

Макар раждането на Доли да става на 5 юли 1996 г., новината е оповестена публично едва на 22 февруари 1997 г. и предизвиква световна сензация. Клонирането е осъществено от екип учени, сред които Кийт Кембъл и Иън Уилмут, чрез метода на ядрения трансфер – техника, при която ядрото на възрастна клетка се прехвърля в неоплодена яйцеклетка с отстранено собствено ядро.

Именно Доли доказва за първи път, че зряла клетка от организма може да бъде "препрограмирана" и да даде начало на развитието на цял нов организъм. Това откритие проправя пътя към значителен напредък в изследванията на стволовите клетки и регенеративната медицина.

Любопитен факт е, че Доли получава името си в чест на американската певица Доли Партън. Причината е, че клетката, използвана за клонирането, е взета от млечната жлеза на овца, а един от животновъдите предлага името с чувство за хумор.

Въпреки широко разпространеното схващане, Доли не е първото клонирано животно. Още през 1984 г. е клонирана овца от ембрионални клетки. Доли обаче е първият бозайник, създаден от възрастна соматична клетка – пробив, който променя научните представи за възможностите на генетиката.

Постижението е резултат от изключително труден процес. От общо 277 опита само един завършва успешно – този, който води до раждането на Доли.

Овцата прекарва целия си живот в Института „Рослин“, където ражда шест агнета. Тя умира на 14 февруари 2003 г. на шестгодишна възраст заради прогресиращо белодробно заболяване. Изследванията не откриват доказателства, че заболяването е било следствие от клонирането.

Днес препарираното тяло на Доли е изложено в Националния музей на Шотландия, където продължава да привлича посетители като символ на едно от най-значимите научни постижения на XX век.

Въпреки че през 1997 г. появата на Доли поражда сериозни обществени и етични дебати, включително опасения за възможността някога да бъдат клонирани хора, нейното наследство остава преди всичко научно. Тридесет години по-късно Доли продължава да бъде символ на пробива, който промени разбирането за генетиката и отвори нови хоризонти пред съвременната медицина.