Резервен план, който да гарантира, че Европа може да се защитава чрез съществуващите военни структури на НАТО, ако САЩ напуснат организацията, набира скорост, след като получи подкрепата на Германия – дългогодишен противник на подобен самостоятелен подход. Това се посочва в статия на „Уолстрийт джърнъл“.

Длъжностни лица, работещи по инициативата, която някои наричат „европейско НАТО“, се стремят да увеличат участието на европейци в командните и контролните структури на алианса, както и да допълнят американските военни ресурси със собствени.

Инициативата се обсъжда неформално в рамките на срещи и разговори около НАТО и не цели да конкурира съществуващия алианс. Европейските представители се стремят да запазят възпиращия ефект срещу Русия, оперативната непрекъснатост и ядрената надеждност, дори при сценарий, при който Вашингтон изтегли войските си от Европа или откаже да я защитава – нещо, което Доналд Тръмп нееднократно е поставял под съмнение, отбелязва влиятелната американска медия.

Плановете, подготвяни още от миналата година, отразяват нарастващо безпокойство в Европа относно надеждността на САЩ като съюзник. Те се ускориха след като Тръмп заплаши да анексира Гренландия от Дания и придобиха нова спешност на фона на напрежението около отказа на Европа да подкрепи американската война срещу Иран.

Ключов фактор за напредъка е политическият завой в Берлин. Десетилетия наред Германия се противопоставяше на френските призиви за по-голям европейски суверенитет в отбраната, предпочитайки САЩ да останат основният гарант за сигурността на континента. Тази позиция се променя при канцлера Фридрих Мерц, на фона на съмнения относно надеждността на Вашингтон като съюзник по време на президентството на Тръмп и в бъдеще.

Предизвикателствата обаче остават значителни. Цялата структура на НАТО е изградена около американското лидерство – от логистиката и разузнаването до върховното военно командване.

Европейските държави вече се стремят да поемат повече от тези отговорности – нещо, което Тръмп отдавна изисква. „Алиансът ще бъде по-европейски воден“, заяви генералният секретар Марк Рюте.

Разликата сега е, че Европа предприема тези стъпки по собствена инициатива, а не под натиск от САЩ. Тръмп наскоро нарече европейските съюзници „страхливци“ и определи НАТО като „хартиен тигър“, добавяйки по адрес на Владимир Путин: „Путин също го знае“.

Президентът на Финландия Александър Стуб, който участва активно в инициативата, заяви, че прехвърлянето на тежестта от САЩ към Европа вече е в ход и ще продължи като част от американската стратегия за отбрана. „Най-важното е процесът да бъде управляван и контролиран, а не САЩ просто рязко да се изтеглят“, посочи той.

По-рано този месец Тръмп заплаши да напусне НАТО заради отказа на съюзниците да подкрепят кампанията му срещу Иран, заявявайки, че решението е „почти окончателно“. Въпреки че подобен ход изисква одобрение от Конгреса, президентът може да изтегли войски или да ограничи подкрепата чрез правомощията си като главнокомандващ.

След изявлението Стуб е провел разговор с него, за да го информира за европейските усилия за укрепване на отбраната. „Основното послание към нашите американски приятели е, че след всички тези десетилетия е време Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност“, каза той.

Промяната в Германия дава тласък и на други държави, сред които Великобритания, Франция, Полша, северните страни и Канада, които разглеждат плана като „коалиция на желаещите“ в рамките на НАТО.

Шведският посланик в Германия Вероника Ванд-Даниелсон заяви, че се водят неформални разговори между съмишленици за запълване на евентуални празнини в алианса.

След промяната в позицията на Берлин дискусиите вече се насочват към конкретни въпроси – кой ще поеме противовъздушната и противоракетната отбрана, логистиката, военните учения и коридорите за подкрепления към Полша и балтийските държави при евентуално оттегляне на САЩ. Именно тези аспекти остават най-сложни.

Възстановяването на наборната военна служба също се разглежда като ключов елемент. „По отношение на гражданското образование, националната идентичност и единството трудно може да се намери нещо по-добро от задължителната военна служба“, посочи Стуб. Финландия не е отменяла набора.

Европейските държави планират да ускорят производството на ключово военно оборудване в области, в които изостават от САЩ – противолодъчна отбрана, космически и разузнавателни способности, въздушно дозареждане и военна мобилност. Като пример се посочва съвместният проект на Германия и Великобритания за разработване на крилати ракети със стелт характеристики и хиперзвукови оръжия.

Въпреки амбициите, реализирането на тази трансформация ще бъде трудно. Върховният главнокомандващ на силите на НАТО в Европа традиционно е американец, а Вашингтон не възнамерява да се отказва от тази роля.

Нито една европейска държава не разполага с достатъчно влияние, за да замени САЩ като военен лидер, най-вече заради американския „ядрен чадър“, който остава основа на възпиращата стратегия на алианса.

Въпреки това европейците постепенно поемат повече ръководни позиции, макар да изостават в ключови способности поради години на недостатъчни инвестиции и зависимост от САЩ.

Преходът вече е започнал – все повече ключови командни постове в НАТО се заемат от европейци, а редица военни учения се ръководят от европейски сили, особено в северните региони, граничещи с Русия.

Най-сериозните предизвикателства остават разузнаването и ядреното възпиране. Европейски представители признават, че американските сателитни и системи за ранно предупреждение трудно могат да бъдат заменени в краткосрочен план, което поставя допълнителен натиск върху Франция и Великобритания.

Промяната в Германия отваря и най-чувствителния въпрос – възможността за замяна на американския ядрен чадър. След заплахите на Тръмп за Гренландия, Мерц и френският президент Еманюел Макрон са започнали обсъждания дали френският ядрен потенциал може да бъде разширен като защита и за други европейски държави.

„Уолстрийт джърнъл“ припомня, че самият Тръмп призна, че спорът за Гренландия е бил повратен момент. „Всичко започна с Гренландия. Искаме я, те не искат да я дадат и аз казах: ‘Добре, довиждане’“, заяви той.