Войната в Иран разтърси световните енергийни пазари и извади отново на преден план зависимостта на Европа от вноса на енергийни ресурси. Нарушените доставки на петрол и втечнен природен газ от Персийския залив, на фона на военните действия, доведоха до рязко покачване на цените и засилиха натиска върху европейските икономики.

Атаките на САЩ и Израел срещу Иран в края на миналия месец, затварянето на Ормузкия проток и ответните удари на Техеран срещу енергийни съоръжения в региона доведоха до сериозни сътресения на пазарите. В резултат цените на природния газ в Европа са скочили с близо 100% само за месец, а зависимостта на някои държави от Персийския залив достига до 40%, отбелязва Анадолската агенция.

Политиците в ЕС вече обсъждат спешни мерки за справяне с недостига и овладяване на нарастващите разходи за енергия. Част от държавите преразглеждат и плановете си за извеждане от експлоатация на атомни електроцентрали, за да гарантират стабилни източници на енергия.

Данните показват, че в периода от 28 февруари до 26 март цената на газа във фючърсните договори за април се е повишила с 89,4% – от 31,5 евро до около 54,5 евро за мегаватчас на нидерландския хъб TTF, който е водещият пазар в Европа.

Сериозни увеличения се отчитат и в отделни държави – 81,8% във Франция, 78,9% в Испания, 77,4% в Белгия, 75,6% във Великобритания, 74,7% в Нидерландия, 74,1% в Германия, 71,2% в Чехия, 69,7% в Австрия и 69% в Дания. По-ниски, но все пак значителни ръстове има в Литва (48,6%), Финландия (43,6%), както и в Латвия и Естония (41,55%). Данните са на Европейската енергийна борса.

Риск за доставките

Според анализатора от Montel Андрес Кала рискът от реално ограничаване на доставките е по-висок в страните от Средиземноморието, както и в Южна и Централна Европа. Причината са сътресенията в Близкия изток, които допълнително разклащат и без това крехката сигурност на енергийните доставки.

По думите му Италия, Франция и Испания могат да компенсират евентуални недостиги чрез покупки на по-скъп втечнен природен газ от спот пазара. За държавите от източния фланг на Европа обаче това ще бъде по-трудно заради засилената конкуренция и ограниченията върху руските доставки.

Кала предупреждава, че в Централна Европа вече се наблюдава ограничаване на петролните продукти за част от потребителите. Според него този процес може да се задълбочи заради продължаващите проблеми с нефтопровода „Дружба“.

Въпреки че засега няма официални сигнали за недостиг на газ, ефектът от кризата около Ормузкия проток тепърва започва да се усеща, тъй като последните доставки едва сега достигат крайните си дестинации.

На този фон остава висока несигурността около развитието на конфликта. Според експерта има сериозен риск войната да продължи още седмици, което ще подложи региона на безпрецедентно напрежение без реална краткосрочна алтернатива.

Ролята на Турция

В търсене на решения ЕС все по-често обръща внимание на ролята на Турция като потенциален енергиен хъб. Според Кала това може да се превърне в своеобразна „задна врата“ за достъп на Европа до енергийни ресурси.

Въпреки това, изграждането на ефективен енергиен хъб ще отнеме години. Турция все още има дефицити по ключови показатели като доставки, преносен капацитет, съхранение и ликвидност на пазара.

Страната обаче разполага със значителен потенциал. През 2025 г. потреблението ѝ достига 60 млрд. куб. м газ при капацитет за внос по тръбопроводи от близо 75 млрд. куб. м и възможности за регазификация на втечнен газ над 50 млрд. куб. м.

Допълнителни перспективи дават и откритията в Черно море, оценени на около 800 млрд. куб. м, които могат да увеличат производството до 15–20 млрд. куб. м до края на десетилетието. Очакват се и нови находища в Черно море и Източното Средиземноморие.

В същото време атомната електроцентрала „Акую“ с мощност 4,8 GW се очаква да започне работа тази година и да покрива до 10% от нуждите на страната от електроенергия.

Капацитетът на възобновяемите енергийни източници също расте бързо – с близо 50% от 2020 г. насам, като се очаква да достигне 100 GW до 2030 г., което ще освободи допълнителни количества газ за износ.

Въпреки този потенциал, експертите са категорични, че Турция няма да може да предложи незабавно решение на енергийната криза в Европа, но може да се превърне в ключов фактор в дългосрочен план.