Учени от Австралия са открили обещаващ нов подход за борба със смъртоносни супербактерии, устойчиви на антибиотици. Ключът се крие в захарна молекула, която се среща единствено върху повърхността на бактериалните клетки и не съществува в човешкия организъм.

Изследването е дело на екип от Университета в Сидни, в сътрудничество с учени от Университета в Мелбърн и Института „Питър Дохърти“ за инфекции и имунитет. Резултатите са публикувани в престижното научно списание Nature Chemical Biology.

Учените са разработили лабораторно антитяло, което разпознава специфична бактериална захар – псевдоминова киселина. Когато антитялото се свърже с нея, то „маркира“ бактерията и насочва имунната система да я унищожи. В експерименти с мишки този подход е успял да елиминира инфекция, която при нормални условия би била фатална.

Предимството на стратегията е, че таргетира структура, присъстваща само при бактериите, без да засяга здравите човешки клетки. Това я прави изключително подходяща за разработване на нови имунотерапии срещу мултирезистентни инфекции, особено в болнична среда.

Антитялото е определено от изследователите като „пан-специфично“, тъй като може да разпознава една и съща захар при различни бактериални видове.

В проучванията то е показало висока ефективност срещу Acinetobacter baumannii – опасен болничен патоген, често причиняващ пневмонии и инфекции на кръвта и известен с резистентността си дори към антибиотици от последна линия.

Според учените този метод отваря пътя към т.нар. пасивна имунотерапия – лечение, при което на пациентите се прилагат готови антитела за бърз контрол на инфекцията. Подходът може да се използва както за лечение, така и за профилактика при високорискови пациенти, например в интензивните отделения.

В следващите пет години екипът планира да разработи клинично приложими антителни терапии, насочени именно срещу мултирезистентния A. baumannii. Ако усилията им се увенчаят с успех, това би било сериозна крачка напред в глобалната борба с антимикробната резистентност.

Авторите на изследването заявяват, че нямат конфликт на интереси. Проектът е финансиран от водещи австралийски и международни научни и здравни институции.