Напрежението около Иран отново се изостри, след като през последните дни бе съобщено за експлозии в няколко ирански града, на фона на очаквания за евентуален американски удар.

Най-сериозният инцидент е регистриран в южния пристанищен град Бандар Абас. По неофициална информация цел на взрива може да е бил обект, свързан с Корпуса на гвардейците на ислямската революция или иранската армия, макар властите в Техеран категорично да отричат подобни твърдения, предаде Euronews.

Случилото се напомня за подобен взрив в същия град, определен от иранските власти като „инцидент“ само седмици преди 12-дневната война през юни миналата година. Този път обаче ситуацията се развива в условията на засилено американско военно присъствие в Персийския залив и повишени очаквания за решение на президента на САЩ Доналд Тръмп относно евентуална военна операция срещу Иран.

На този фон дипломатическите усилия на съседни държави изглежда временно отложиха ескалацията. Министърът на външните работи на Катар посети Техеран, където проведе среща с Али Лариджани – секретар на Висшия съвет за национална сигурност на Иран. След разговорите иранската страна даде сигнали за възможен напредък в контактите с Вашингтон. Паралелно с това се появиха информации, че Техеран може да е склонен да прехвърли обогатен уран в Турция като част от посредническите усилия на турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Израел от своя страна отрече каквото и да е участие в експлозията в Бандар Абас. Въпреки това началникът на израелската армия заяви, че според оценките на страната евентуален удар на САЩ срещу Иран може да бъде осъществен в рамките на период между две седмици и два месеца.

Основният въпрос остава каква е крайната цел на президента Тръмп и доколко върховният лидер Али Хаменей запазва решаваща роля във вземането на стратегически решения в Иран. Анализатори посочват, че иранското ръководство е разделено – докато Хаменей заема твърда линия и отхвърля компромиси със САЩ, други високопоставени фигури подкрепят по-гъвкав подход към преговорите.

Реториката от Техеран остава остра. Депутати в иранския парламент, облечени в униформи на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, бяха заснети да скандират антиамерикански лозунги. Председателят на парламента отправи предупреждение, че държави от ЕС могат да бъдат третирани като терористични организации, а върховният лидер Хаменей заяви, че евентуална война със САЩ би прераснала в регионален конфликт. Въпреки това той подчерта, че Иран не търси пряка конфронтация.

В същото време съседните на Иран държави демонстрират различни позиции. Според американски медии Саудитска Арабия и Катар не споделят единен подход, докато Турция продължава да се опитва да играе ролята на посредник между Техеран и Вашингтон.

Междувременно американското военноморско присъствие в региона остава ключов фактор. Контролът върху Ормузкия проток би дал на Вашингтон възможност да ограничи иранския петролен износ и да засили икономическия натиск върху страната. Според някои анализатори подобна стратегия може да се окаже по-изгодна за САЩ от директна военна намеса, която би имала сериозни последици за световните енергийни пазари.