Омбудсманът Велислава Делчева изпрати до Комисията по здравеопазването в Народното събрание становище по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, в което алармира за сериозни системни проблеми с правата на пациентите с психиатрични заболявания.

Според Делчева, многобройните проверки на институцията през годините са показали, че крайните принудителни мерки – изолация и имобилизация – често се прилагат без ясен механизъм за контрол. Тя подчертава, че действащата Наредба №1 от 2005 г. не отговаря на международните стандарти и допуска продължително „връзване“ на пациенти без ясно разписани основания, лимити и последователност.

Омбудсманът критикува и предложения нов чл. 92а, който въвежда обща рамка за временно физическо ограничаване, но оставя ключови въпроси за уреждане с подзаконов акт. „Правото на лична свобода и телесна неприкосновеност е фундаментално човешко право и изисква ясна и детайлна законова регламентация“, посочва Делчева.

В становището си тя настоява в закона изрично да бъдат уредени основанията, редът, продължителността и честотата на мерките за изолация и имобилизация. Сред препоръките е и създаването на единна национална информационна система, в която в реално време да се регистрира всяка подобна мярка във всички психиатрични стационари, при гарантирана защита на личните данни и публична месечна отчетност от Министерството на здравеопазването.

Делчева подчертава, че предложенията ѝ са в синхрон с критичните становища на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията от 2021 и 2023 г., които определят насилието и унизителното отношение в психиатричните институции като системен провал.

Като положителна стъпка омбудсманът откроява новия чл. 149а, който забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение и въвежда ясен механизъм за съдебна защита при нарушаване правата на пациентите. Тя приветства и изискването за задължителни патологоанатомични аутопсии, включително химико-токсикологичен анализ, при смърт на пациенти в психиатрични заведения – практика, която досега липсваше.

В становището си Делчева обръща внимание и на хроничния недостиг на персонал, липсата на психосоциална рехабилитация и неадекватните терапевтични възможности, като препоръчва държавата да приоритизира услугите в общността и подкрепата за семействата на хората с психични заболявания.

Омбудсманът подкрепя създаването на общински комисии по психично здраве, но настоява за ясни правила за номинация и експертни изисквания към членовете им. Тя изразява и резерви относно възлагането на специализирани социални оценки на дирекциите „Социално подпомагане“, които по думите ѝ не разполагат с необходимия капацитет.

В заключение Делчева подчертава, че макар в законопроекта да са включени редица дългогодишни препоръки на омбудсмана, приемането му трябва да стане след широко обсъждане с всички заинтересовани страни, за да бъдат реално защитени правата и човешкото достойнство на пациентите с психични разстройства.