През 2025 година в Петрич кале е открита работилница за обработка на кост от 12 век, както и много предмети, внесени от Константинопол, каза за БТА ръководителят на разкопките Мария Войкова от Регионалния исторически музей във Варна.

В работилницата са намерени много заготовки и отпадъци от продукцията. Видно е, че майсторът е бил много добър, защото стружките са тънки и обработката е била прецизна, посочи археологът. По думите й са открити и много еленови рога, които са били предпочитани, тъй като дават по-големи възможности за изработка на различни декорации. В работилницата е имало и инструменти, както и предмети – за бита и за въоръжение. Не е ясно дали майсторът е бил мъж или жена, допълни Войкова, но изтъкна, че със сигурност този занаят е бил упражняван в домашни условия, тъй като обработката на кост не е свързана с използването на огън.

По време на разкопките са открити и много предмети от стъкло, включително различни по размери и цветове гривни. Няма данни за добив на стъкло през Средновековието по българските земи, посочи Войкова. По думите й тук продуктът е пристигал във вид на заготовки - малки парчета, които могат да се обработват при по-ниска температура. Майсторите са преплитали нишките от стъкло и гривните са ставали много ефектни, затова са били и най-разпространеният накит. Освен това са подлежали на рециклиране и поправка.

Най-скъпият материал е бил металът, каза още Войкова. Археолозите са открили много доказателства, че веднъж добито, желязото е било многократно използвано и преработвано. Причината е, че то е осигурявало основните инструменти, правело е живота възможен, посочи тя.

Разкопките показват, че жилищата на хората в Петрич кале са били малки по съвременните стандарти. Според Войкова това е въпрос на култура – през този период е нормално хората да не са търсели лукса, тъй като самото християнство е налагало по-аскетични правила. Специално в областта на архитектурата хората са се съобразявали с това, което имат, допълни археологът. По думите й в тези времена хората са били много прагматични, начинът им на живот е бил без излишества. Освен това са рециклирали колкото може повече и са използвали многократно едни и същи материали. Въпреки това всеки е искал да има нещо по-хубаво в дома си, посочи Войкова. По думите й доказателство са откритите предмети в домовете. В къщи – вкопани и правени с кирпич, от днешна гледна точка абсолютно неугледни и малки, археолозите откриват изящна керамика, част от която внос директно от Константинопол. Намерени са и предмети, обичайно свързвани с по-елитарната култура – от стъкло и метал.

Разкопките на Петрич кале през последните години доказват, че със сигурност градът е бил много тясно свързан с Варна, с търговията по море, посочи Войкова. Освен това още през 11-и век това е била една от крепостите, населявана от византийци (ромеи). По думите на Войкова това е абсолютно логично, защото Петрич кале е на стратегическо място. Разкопките доказват, че през 11-и век ромеите са започнали да оправят и укрепват крепостната стена. Освен това вече са натрупани много данни, които показват, че през този период крепостта е обитавана от население, което на научен жаргон наричаме миксоварварско, допълни Войкова. По думите й администрацията е била византийска.

Археолозите имат и находки, характерни за печенезите. На въпрос как тези племена са се вписвали, тъй като са известни като изключително агресивни номади, Войкова посочи, че макар да са били бедствие за империята, явно част от пристигащите са усядали и дори са се интегрирали в местната култура. За Петрич кале например няма данни за някакво опожаряване или мащабни разрушения, но за 11-12-и век има доказателства за присъствие на население, носещо елементи на културата от Севера, каза археологът.

Войкова уточни, че през 2025 г. отново са открити такива следи, характерни за печенезите. И даде пример с намерени котли с вътрешни уши, както и на костени бойни топки, характерни за идващите от Севера номади. Сред находките е и апликация, която пък може да се свърже с варягите, допълни тя. Според нея е мит, че те са били обикновени главорези. „Всъщност са били търговци. Да – изключително добри воини, но им се е налагало да бъдат такива, защото са пътували на големи разстояния“, посочи археологът. По думите й е твърде вероятно крайната им цел обикновено да е бил Константинопол, по-точно тържището в столицата на империята.

Сред находките в Петрич кале през тази година е амулет, свързан с културата на варягите. Прилича на мъж с шапка, с брада и мустаци. На пръв поглед изглежда странно, че го намираме в Петрич кале, но след като имаме данни за присъствието на печенези, вече не е нелогично, тъй като обикновено те вървят заедно с други северни народи, посочи Войкова.

Разбира се, през тези векове в Петрич кале е имало и българско население, каза още археологът. От разкопките през 2025 година е станало видно, че е имало ранно българско селище, което обаче през 11-и век е било почти заличено при създаването на новата архитектура. Открити са находки от 9-10-и век - керамика, апликации, колани, които подсказват, че е имало обитаване на тази крепост, посочи Войкова. По думите й това е съвсем логично, защото в подножието на крепостта са открити едни от най-големите прабългарски некрополи. Пак в района е разкрит и некропол от средата на 8-и век, който показва славянско присъствие. Съвсем наблизо са и девненските езически некрополи.

Години наред се опитвахме с екипа да „уловим“ земния пласт за това ранно българско население, посочи Войкова. През миналата година, на база намереното, са достигнали до извода, че присъствието на българите всъщност е обезличено, когато ромеите са започнали да благоустрояват града и крепостната система през 11-и век. Това е било много мащабна инвестиция, а строежите са „скрили“ късноантичното обитаване на крепостта, т.е. ранните български следи.

След 11-и век архитектурата на ромеите до голяма степен е изравнена с българската, каза още Мария Войкова. Тя уточни, че през миналата година са открити и доста големи къщи - около 20 квадратни метра. Квадратурата е внушителна за средновековните стандарти, защото средната площ на землянката в края на 10-и и 11-и век е била 9,5 квадрата, посочи археологът. И даде пример с най-големите землянки в Преслав, които са от 12 квадратни метра. В Петрич кале археолозите са разкрили всъщност наземни жилища, с доста по-голяма площ, като някои от тях са с по две стаи. Другият тип архитектура са полувкопаните постройки, които нагоре имат кирпичени стени.

При работата си през 2025 г. екипът е разкрил квартал със занаятчийски и жилищни помещения. Войкова изрази задоволството, че каквото са си поставили за цел преди сезона, са го изпълнили, и са проучили терена, непосредствено до вече реставрираната и консервираната кула на крепостната стена.

Културният пласт на Петрич кале е много по-различен от това, което виждаме в повечето късноантични и средновековни градове у нас, каза още ръководителят на разкопките. По думите й височината му е от порядъка на 6 метра. След като изчерпят средновековния пласт, археолозите ще слязат към римския период на обитаване на крепостта. На някои места вече са го достигнали и се вижда, че се отличава с много стабилна архитектура, която би могла да бъде един от акцентите при експонирането на обекта, посочи Войкова. Тя уточни, че при разкопките през 2025 г. средствата, предвидени за консервация, са били насочени към довършването на вече разкрита гробница и на крепостната порта. Нашата цел е всичко, което откриваме, веднага да бъде запечатано и да бъде оставено във вид, който е четивен за хората, подчерта Войкова.

Голямата мистерия в Петрич кале си остава т.нар. щерна. Кой и защо е копал в скалата този огромен окоп с дълбочина 3-3,5 метра и широчина около 4 метра, остава пълна загадка. Това, което разбрахме, е, че не е щерна, т.е. съоръжението не е съхранявало вода, посочи Войкова. Тъй като никой не може да отговори на големите въпроси – кой, кога и защо е копал така мащабно в скалата, решихме да търсим отговори на по-малките загадки, каза археологът. По думите й на първо място трябва да се изясни какъв е обхватът на щерната. На този етап е ясно, че продължава поне 160 метра, успоредно по ръба на скалния откос, посочи Войкова.

Крайният отговор за дължината й вероятно ще го дадат специалистите от Института по океанология към БАН, които през 2025 г. са направили геофизично проучване с радар и сега обработват данните. По думите на Войкова това изследване може да посочи до къде стига т.нар. щерна, а след това археолозите ще продължат да копаят в нея и да правят своите изследвания и изводи.

За каквото и когато и да е правено това съоръжение, най-ранните данни за момента показват, че през 4-5-ти век е използвано за жилищни цели, което означава, че скалата е издълбана преди това, допълни Войкова. Другият вариант е този грандиозен, но нелогичен проект, да е дело на римляните, които са имали и финансовата, и технологичната възможност да го реализират. След като не е правен в късната античност, следващите „заподозрени“ са римляните, посочи Войкова. И уточни, че ако при разкопките през следващите години в „щерната“ бъдат разкрити някакви находки от епохата на Рим, значи няма да са те строителите.

Който и да е копал, пространството е било изключително удобно за следващите обитатели както да си правят жилища, така и складови помещения, допълни Войкова. Засега най-късното открито жилище е от края на 14-и - началото на 15-и век. То е дало на археолозите добра представа как са ползвали „щерната“ през този период. В окопа са се преграждали стени от камъни със спойка от кал, а отгоре се е поставяло дървено покритие, посочи Войкова. По думите й в късноантичния архитектурен вариант дървеното покритие е имало и керемиди, а в късносредновековния – затревена повърхност - чимов слой, който е запазвал топлината и - за разлика от керемидите, е нямало как да бъде издухан от вятъра.

Културният пласт в Петрич кале започва от средата на 15-и век и надолу в земните пластове достига до трети век. Това е информация за 12 века обитаване - археологически профил на Североизточна България от късната римска епоха до късното средновековие, който трябва да бъде обработен пласт след пласт, посочи Войкова. Тя уточни, че през 2025 г. в обекта е работено активно, благодарение на финансирането от Министерството на културата. Освен проучване на горните слоеве, археолозите са имали възможност и да консервират част от разкритата архитектура от римския и ранновизантийския период.

Що се отнася до загадката около щерната, позицията на Войкова е, че е хубаво да има въпроси, които „висят“ във въздуха, защото точно те карат хората да мислят, да търсят свои отговори и да мечтаят.