2025 година приключва с поляризирани лични оценки и силен обществен песимизъм за развитието на България, показва национално представително проучване на „Алфа Рисърч“, проведено между 5 и 12 декември сред 1000 пълнолетни граждани. Изследването е част от регулярния мониторинг на агенцията и е реализирано със собствени средства чрез пряко интервю по домовете.

В личен план 23% от българите определят 2025 г. като по-добра от предходната, 26% – като по-лоша, а за 51% промяна няма. Най-положително оценяват годината хората в активна възраст, висшистите и жителите на София, докато възрастните и хората в селата остават по-неудовлетворени.

Оценката за страната е значително по-негативна – едва 10% смятат, че 2025 г. е била по-добра за България, срещу 56%, които я определят като по-лоша. Световните процеси също се възприемат критично, макар и с известен спад на негативните нагласи.

Очаквания за 2026 г.: повече несигурност, по-малко оптимизъм

Очакванията за 2026 г. показват отчетлив ръст на песимизма. Само 35% вярват, че следващата година ще е по-успешна за тях лично – спад от 8 пункта спрямо предходната година, докато песимистите се увеличават с 11 пункта до 27%. Основните притеснения са свързани с растящите цени и спада на покупателната способност.

За развитието на страната оптимистите остават 28%, но делът на песимистите нараства до 45%, на фона на политическата нестабилност и неизвестността около предсрочни избори. Най-негативни са очакванията сред пенсионерите и безработните.

„Евро“ – думата на 2025 и символ на 2026

Според анкетираните думата, която най-силно характеризира 2025 г., е „евро“ – процес, започнал през настоящата година и очакван да приключи с въвеждането на единната валута през 2026 г. Следват противопоставянето „война“ за 2025 г. и „мир“ като надежда за следващата година, както и „инфлация“, която остава водещо притеснение.

Вътрешнополитически 2025 г. се асоциира с „протести“, „корупция“ и „оставка“, а очакванията за 2026 г. са концентрирани около „избори“, „промяна“ и „надежда“.

Ниско доверие към институциите и фрагментирани политически нагласи

Подалото оставка коалиционно правителство приключва мандата си с 58% отрицателни оценки, а парламентът получава едва 5% одобрение. Президентът Румен Радев остава с най-висок институционален рейтинг, но доверието към него спада до 35%.

Електоралните нагласи сочат фрагментиран парламент при евентуални предсрочни избори. ГЕРБ остава първа сила с 21,4%, следвана от ПП–ДБ с 17,8% и „Възраждане“ с 11,6%. БСП и ИТН са на ръба на парламентарното представителство.

Силна подкрепа за протестите и търсене на нова политическа алтернатива

Проучването отчита висока обществена подкрепа за гражданските протести – 59% изразяват пълна солидарност. Над половината от анкетираните смятат, че протестите трябва да продължат, а 40% заявяват предпочитание за управление, изградено около нова политическа сила.

Според „Алфа Рисърч“ именно поведението и мобилизацията на този електорален сегмент ще бъдат решаващи за резултата от евентуални предсрочни избори, формирането на правителство и посоката на бъдещото управление.