Никола Саркози е писал над 10 страници дневно по време на 20-дневния си престой в парижкия затвор „Ла Санте“. Книгата му „Дневникът на един затворник“ излезе в сряда, месец след освобождаването му на 10 ноември, коментира CNN.

„Можеше да бъде евтин хотел, ако пренебрегнете бронираната врата с отвор за очи“, спомня си бившият френски президент в книгата, която се появи в магазините в сряда, месец след като той напусна затвора на 10 ноември.

Затворът беше „ад“, пише Саркози в „Дневникът на един затворник“, книга, която предизвика интензивен обществен интерес и внимание по повод осъждането му през септември за престъпен заговор за финансиране на кампанията му през 2007 г. със средства от Либия.

Той беше освободен предсрочно от петгодишната си присъда през ноември, в очакване на обжалването ѝ.

Гледката от прозореца му беше блокирана от пластмасови панели, казва Саркози, добавяйки, че било невъзможно да се види небето или дори да се определи какво е времето. През нощта бил преследван от подигравките на другите затворници, отекващи из целия комплекс. Една нощ бил събуден, когато затворник подпалил близка килия.

Трудно време

Това беше далеч от лукса, на който се радваше като държавен глава на Франция между 2007 и 2012 г.

„Седнал на леглото, което не беше оправено, изпитах шок. Никога не бях усещал, дори по време на военната си служба, по-твърд матрак. Дори масата би била по-мека“, пише той. Въпреки това, подобно на другите затворници в така нареченото ВИП крило, което се състои от 18 килии, той се радваше на самостоятелен телевизор, душ, хладилник и котлони.

Книгата описва ежедневието му в затвора, преплетено с връщания към седмиците между произнасянето на присъдата му и пристигането му пред портите на Ла Санте на 21 октомври.

Във Франция много се говореше за официалните аудиенции, предложени на Саркози след осъждането му. Той беше поканен в президентския дворец – среща, за която Саркози каза, че довела до настояване на френския президент Еманюел Макрон да приеме преместването му в друг затвор, където щял да бъде настанен в „апартамент за семействата на затворниците“. Саркози обаче отказал предложението.

В затвора той бил посетен и от бившия си колега и настоящ министър на правосъдието Джералд Дарманен, което предизвикало остри критики във Франция. Според книгата, той получил и съобщения и призиви за подкрепа от световни лидери и посланици.

Саркози заяви, че посланикът на САЩ в Париж, Чарлз Кушнер – баща на зетя на Доналд Тръмп, Джаред Кушнер – също поискал среща с него за първи път в затвора. Кушнер-старши, по-късно помилван от Тръмп, излежал присъда за укриване на данъци, отмъщение срещу федерален свидетел и лъжа пред Федералната избирателна комисия.

Саркози подписа екземпляр от книгата си „Дневникът на един затворник“ на читател в деня на издаването ѝ в книжарницата „Ламартин“ в Париж.

Срещите му лице в лице със семейството поне веднъж на два дни показват, че реалността на престоя му е далеч от начина, по който описва живота на другите затворници във ВИП или изолационното крило. „Никой не ги вижда. Никой не се среща с тях“, пише той.

Прераждане

За Саркози книгата е опит за детоксикация на имиджа му.

Отминали са полемиките, призоваващи за строго правосъдие. Френските съдилища „трябва да наказват, защото когато си бандит, е дори по-лошо да си високопоставен бандит, отколкото нископоставен“, заявява той. На тяхно място са разкази за живота му след осъждането.

Той разказва как е завел тийнейджър, болен от рак, на футболен мач няколко дни преди да бъде отведен в затвора и получил аплодисменти в ресторантите. Спомня си семейства, наредени по улиците, докато конвоят го ескортирал – паралел с тълпите, които го аплодирали в нощта на президентските му избори.

Служителите в затвора били затрупани от писмата му от фенове – включително 20 библии, 30 копия от същия роман и стотици писма дневно.

Първият ред на книгата предупреждава: „Това не е роман“.

Президентски затворник

Решен в самопровъзгласената си невинност, Саркози посвещава половин глава на осъждането на журналистическото разследване, довело до присъдата му.

През ноември Върховният съд на Франция потвърди присъдата му по отделно дело, свързано с незаконното финансиране на кампанията му за преизбиране през 2012 г. Той е един от малкото съвременни лидери, които са видели вътрешността на килия като затворник.

Невероятно е, но той се сравнява с Алфред Драйфус, бивш затворник в Ла Санте и символ на неправомерно преследване във Франция. Жертва на антисемитизъм, Франция по-късно се опитала да поправи несправедливостите, нанесени на Драйфус.

Посещенията на затворническия свещеник всяка неделя били важни моменти в 20-дневния престой на Саркози. Той твърди, че възражда вярата си, вдъхновен от биографията на Исус Христос, която взел в килията, както и от двата тома на „Граф Монте Кристо“ – история за легендарно бягство от затвора.

Десният политик изглежда развълнуван от престоя си. Трогнат от грижите на персонала и сивата реалност зад решетките, болката от раздялата със семейството му е ясна. „В „Светото място“ започнах живота си отначало“, завършва той.

От 213-те страници липсва почти всякаква емпатия към другите затворници. Саркози се откроява като човек, както буквално – изолиран и третиран с известно уважение от персонала, така и метафорично – живеещ „немислимото“.

„Влязох като държавен глава. Излязох със същия ранг“, пише той, спомняйки си тълпата от полицаи, медии и поддръжници, която сложила край на престоя му.

Реалността на казаното от Саркози е малко по-отрезвяваща: той влезе като осъден, но излезе със същия ранг.