Александър Греъм Бел
Един от най-креативните умове на модерната епоха прекарва детството си, мразейки училище, което отнемало голяма част от времето му за свобода и любопитство. Греъм Бел предпочитал да се разхожда, вместо да стои затворен в класната стая, затова и успехът му не бил блестящ.
Заради това често влизал в конфликт с взискателния си баща и на 15-годишна възраст напуснал дома, за да живее при дядо си - човек, който му дал пространство да чете и да мечтае. Там Бел открил страстта, която по-късно, заедно със строгото възпитание на баща му, го превръща във велик изобретател. В крайна сметка той променя комуникациите завинаги, създавайки телефона.
Наполеон Бонапарт
Като ученик Наполеон преживява трудни години, изпълнени с подигравки заради акцента си. Това го прави мрачен и затворен. Учителите му го смятали за посредствен в часовете по стратегия, макар и да признавали усилията му. Въпреки ранните съмнения към способностите му, той се издига до един от най-влиятелните лидери в европейската история.
Уинстън Чърчил
„Винаги съм обичал да уча. Това, което не обичам, е да ме учат.“ Тази известна негова фраза добре описва защо Чърчил повтаря клас в началното училище и се явява два пъти на приемния изпит за Академията Сандхърст. Училището не му върви, но по-късно светът го запомня с изключителните му политически стратегии и лидерство.
Алберт Айнщайн
Трудно е да си представим, че дете с говорни затруднения и бавно учене ще стане носител на Нобелова награда и ще промени науката завинаги. Айнщайн дълго време страда от строгата дисциплина в семейството и училището. Едва на 9 години започва самостоятелно да се развива по биология, философия и геометрия.
В юношеството си преживява депресия заради самотата и срамежливостта си, което отново води до лоши оценки. Учител дори му казва, че „няма да постигне нищо важно в живота“. След тази обида Айнщайн напуска училище.
Години по-късно прави опит да се върне в образованието, но се сблъсква с трудни приемни изпити и строгостта на академиите. Когато все пак завършва, той е единственият от курса, който не намира работа. Късметът го намира в Бернското патентно ведомство - мястото, където тихо, в свободните моменти, ражда идеите, които променят физиката завинаги.
Чарлз Дарвин
Дарвин има спокойно детство, но всичко се променя, когато баща му го изпраща в религиозно училище едва осемгодишен. Строгите правила и липсата на интерес към учебния материал водят до слаб успех. Той предпочитал да прекарва времето си в наблюдение на природата - нещо, което баща му смятал за безсмислено.
По-късно Дарвин се опитва да учи медицина, но бързо разбира, че не е за него. Все пак именно там открива таксономията и зоологията, които го вдъхновяват за бъдещите му изследвания. Вдъхновен от пътешествията на Александър фон Хумболт, той се отправя на експедиция, която променя биологията завинаги.
Томас Алба Едисон
Учителите му го смятали за „глупав“, просто защото не успявали да го накарат да се впише в класната стая. След трето изключване майка му го взима вкъщи и започва да го обучава самостоятелно. Там Едисон открива своя начин на учене - чрез практика, опити и непрестанно любопитство.
Въпреки ранните предразсъдъци, той се превръща в един от най-продуктивните и революционни изобретатели в историята.
Чарли Чаплин
Чаплин е роден в много бедно и токсично семейство, което не може да си позволи образование за децата. Майка им се опитва да ги учи у дома, но след като е приета в психиатрична клиника, братята попадат в сиропиталище, където дисциплината е строга и нова за Чаплин.
Той не се чувства добре в строгата учебна среда и предпочита да разсмива съучениците си. В юношеството си се присъединява към пътуваща театрална трупа и така,почти случайно, се превръща в най-обичания комик на XX век.
Историите на тези личности ни напомнят, че училището може да измерва знания, но не и мечти, интуиция и онзи тънък пламък, който движи човека напред. Много от хората, променили света, не са били блестящи ученици - просто са мислили различно, вървели са срещу течението и не са се побирали в готови схеми.
Затова си струва понякога да погледнем отвъд оценките. Учителите, като най-близките водачи в детството, имат силата да разпознаят потенциала дори там, където на пръв поглед го няма. А обществото ни има нужда от повече търпение към нестандартните деца, които не винаги блестят в тетрадките, но често блестят в живота.
Слабите оценки не определят човека. Понякога именно онези, за които училището няма високи очаквания, се оказват бъдещите новатори, артисти и лидери. И може би най-важният урок е този: да не прибързваме с присъдите, защото всеки върви по път, който може да изненада света.












Новини - теми













Рискът от проблеми с простатата се увеличава с възрастта
Днес почитаме Света Анна – покровителка на семейството и майчинството
6 известни учени и личности, които училището е подценило
Без ток днес във Варненска област ще бъдат...
Д-р Хубанова: Вторият у нас очен апарат за терапия на макулна дегенерация вече е във Варна
Приютът в Каменар с коледна инициатива за любителите на четириноги
Десетки ранени след земетресение с магнитуд 7,5 по Рихтер в Япония
Заради еврото: Технически ограничения налагат по-ниска цена на тоалетните в Морската градина
Седмица на демонстрации: Задават се протести и контрапротести в страната
Тригодишно дете стана най-младият шахматист с рейтинг на ФИДЕ
Новият патрулен кораб „Храбри“ се присъедини към състава на ВМС (снимки и видео)
МВР-Варна проверява твърдения на служител за нередности в сектор „Пътна полиция“
Кой е Чиприан Чуку, новият кмет на Букурещ, и какво богатство притежава?
СГС прекрати делото срещу Иван Портних и го изпрати на ВКС
Осъдиха варненец за държане на над 3 тона нелегален алкохол
„Аз вярвам и помагам“ събира стотинки от всички номинали за последен път тази събота във Варна
Здравко от „Ритон“ пострада при монтаж на коледна украса
Прогноза за времето - 9 декември
9 декември в историята
Без вода днес във Варна
Археолози се натъкнаха на ценни открития при разкопки по трасето на газопровод в Бургаско









RSS Новини