Новото изследване, публикувано в JAMA Neurology, показва, че обструктивната сънна апнея — състояние, при което дишането временно спира по време на сън — може да увеличи риска от развитие на болестта на Паркинсон. Болестта на Паркинсон е прогресивно невродегенеративно заболяване, което води до тремор, скованост и затруднения в движението, говора и преглъщането. Тя е второто най-често срещано невродегенеративно заболяване в САЩ след болестта на Алцхаймер, като всяка година се диагностицират около 90 000 души.

Изследователите анализирали медицинските досиета на над 11 милиона ветерани, лекувани от Министерството по въпросите на ветераните в САЩ между 1999 и 2022 г. Средната възраст на участниците е била 60 години, а групата е била предимно мъже — категория с най-висок риск от сънна апнея.

Около 14% от ветераните са били диагностицирани със сънна апнея. Изследователите проследили здравето им шест години след поставянето на диагнозата и установили, че тези със сънна апнея са почти два пъти по-склонни да развият болестта на Паркинсон в сравнение с тези без апнея. Този ефект се запазва дори след контролиране на фактори като висок индекс на телесна маса, диабет, високо кръвно налягане, травматични мозъчни увреждания и депресия.

Лечението на сънната апнея с апарат за непрекъснато положително налягане в дихателните пътища (CPAP) е свързано с около 30% по-нисък риск от развитие на Паркинсон. CPAP апаратите издухват въздух през маска за лице, поддържайки дихателните пътища отворени. Правилната и постоянна употреба на тези устройства намалява кислородния дефицит и облекчава симптомите на апнея.

Все пак много пациенти намират CPAP устройствата за неудобни или шумни и не ги използват достатъчно дълго, за да получат пълния ефект. Изследователите подчертават, че проучването не доказва, че сънната апнея причинява Паркинсон, нито че CPAP може напълно да предотврати заболяването.

Учените предполагат няколко механизма, чрез които сънната апнея може да повлияе на риска от Паркинсон. Хроничното ограничаване на кислорода по време на сън може да увреди мозъчните клетки. Освен това апнеята може да наруши глимфатичната система на мозъка — мрежа за отстраняване на отпадъци, която функционира предимно по време на сън. Тези фактори могат да допринесат за дегенерация на невроните и развитието на неврологични заболявания.

Около 13% от случаите на Паркинсон се свързват с генетични мутации, а фактори от околната среда като пестициди и тежки метали също могат да увеличат риска. Новото проучване е едно от най-големите и мащабни до момента, изследващи връзката между сънната апнея и Паркинсон.

Резултатите насърчават по-ранна диагностика и лечение на сънната апнея, особено при хората с висок риск от невродегенеративни заболявания. „Идентифицирането на хората с най-висок риск и ранната намеса може да има най-голямо въздействие“, коментира д-р Лий Нийлсън, невролог в Университета за здраве и наука в Орегон, който е ръководител на проучването.

Ако повече хора се насочат към лечение на сънната апнея, това би могло да намали риска от сериозни неврологични заболявания като Паркинсон и да подобри качеството на живота им.