Ново изследване развенчава четири мита, които изкривяват разбирането ни за синдрома на самозванеца. Мислите на самозванците са временни сигнали за растеж, а не постоянен личен недостатък. Съмнението може да подобри емпатията, сътрудничеството и вземането на решения, като противодейства на прекомерната самоувереност.

Лидерите трябва да третират тези чувства като индикатор за културна и психологическа безопасност.

Нов обзор в списание „Academy of Management Annals“, написан от Шон Мартин от Училището по бизнес „Дардън“ към Университета на Вирджиния, Басима Тевфик от Масачузетския технологичен институт Слоун и Джереми Йип от Джорджтаун, оспорва почти всичко, което сме смятали за даденост.

„Когато се задълбочихме в литературата, стана невероятно ясно, невероятно бързо, че определението на термина „синдром на самозванеца“ е напълно объркано“, спомня си Мартин. „Много хора, които използваха термина, не говореха за едно и също нещо и не го използваха правилно.“

Изследователският екип идентифицира четири основни мита, които изкривяват разбирането ни. А развенчавайки ги, те разкриват по-нюансирана, практична и дори обнадеждаваща перспектива.

1. Митът, че е постоянен

Синдромът не е трайна идентичност, а временни мисли. „Това са мисли, които могат да изчезнат“, подчертава Мартин. Тевфик предлага по-точен термин – „мисли на самозванец на работното място“, който показва, че усещането е преходно и подлежи на управление. Особено често се появява при повишения, когато очакванията към човека нарастват. Съмнението тук е сигнал, че човек се намира на границата на своята компетентност, не че е недостатъчен.

2. Митът, че е по-често срещан при жените или малцинствата

Въпреки че първоначалните изследвания са фокусирани върху жени, доказателствата не подкрепят идеята за съществена разлика. „Никога не съм открила значителна разлика между половете“, казва Тевфик. Причината е контекстът – в някои работни среди тези мисли се усилват, особено когато липсва ежедневна обратна връзка, както при дистанционната работа.

3. Митът, че винаги е вреден

Данните показват, че съмнението може да има ползи. Хората с по-чести такива мисли често се възприемат като по-добри в междуличностното общуване – те слушат по-внимателно, търсят помощ и си сътрудничат по-искрено. Нормализираното съмнение помага и на организациите, защото противодейства на свръх самоувереност, която е сред най-опасните фактори за грешни решения.

4. Митът, че ясно води до негативни резултати

Простата схема „мисли – срам – провал“ не е научно потвърдена. Понякога тези мисли водят до по-силни връзки и по-активно търсене на подкрепа. За мениджърите това означава, че подобни преживявания са индикатор за културни проблеми, а не лична слабост. Лидерите, които споделят собствени несигурности, изграждат култура на психологическа безопасност и висока отчетност.

Новата рамка предлага облекчение за хората, които изпитват съмнения. „Това не е нещо, което ще продължи вечно. Може да премине“, казва Мартин. И най-важното – тези мисли често означават, че другите имат високо мнение за вас. Съмнението не е доказателство за неадекватност, а естествен спътник на растежа и предизвикателствата.

Целта не е да отстраним мислите, а да ги признаем, да се възползваме от междуличностните възможности, които носят, и да ги разберем като нормална реакция на растеж. Бъдещето на работата принадлежи не на тези, които никога не се съмняват, а на тези, които виждат съмнението като временен спътник по пътя към майсторството – и които изграждат организации, в които подобна честност е не само безопасна, но и стратегически ценна.