Румъния и България бързат да предотвратят спирането на ключови петролни рафинерии преди влизането в сила на санкциите на САЩ срещу руските им собственици по-късно този месец, пише "Politico".

Решението на Вашингтон да включи в черния списък „Лукойл“ и „Роснефт“ постави в затруднено положение страните от ЕС, на чиято територия оперират двете най-големи руски петролни компании. София и Букурещ се надпреварват с времето, за да предотвратят прекъсване на доставките на горива, преди санкциите да влязат в сила на 21 ноември.

България въвежда държавен контрол над „Лукойл Нефтохим“

В петък българските депутати одобриха законопроект, който позволява на правителството да назначи специален управител на рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“. Новият управител ще има широки правомощия – да поеме оперативен контрол върху предприятието, да одобрява продажбата му и дори да предложи национализация, ако се наложи.

Паралелно България проучва възможността да поиска временно освобождаване от американските санкции, за да осигури енергийната си сигурност.

Румъния обмисля „всички варианти“

В Румъния, където се намира рафинерията „Петротел“ – също собственост на „Лукойл“, официално решение все още няма. Висш правителствен служител, пожелал анонимност, заяви пред "Politico", че Букурещ обмисля отлагане на санкциите, докато подготвя собствен отговор. Национализацията остава „последна опция“.

Министърът на енергетиката Богдан-Груя Иван увери, че страната е оперативно подготвена за всеки сценарий. Според него целта е да се запази икономическата стабилност, като същевременно се прекрати финансирането на Руската федерация.

Министерството на финансите на САЩ, което трябва да одобри всяка сделка, както и Европейската комисия, отказаха коментар.

Плановете за продажба на активи на „Лукойл“ бяха поставени под съмнение, след като швейцарската търговска компания Gunvor изтегли офертата си за придобиване на международните активи на „Лукойл“. Решението дойде след критики от страна на американското финансово министерство.

Новите санкции засягат и други държави от ЕС. Германия получи шестмесочно освобождаване за рафинерията си в Шведт, която е под държавен контрол от 2022 г. Междувременно унгарският премиер Виктор Орбан бе в петък във Вашингтон, в търсене на подобно изключение за вноса на руски петрол по тръбопроводите за Унгария и Словакия.

Енергийните рискове за България и Румъния

Според анализатора Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията, България би останала без доставки до края на годината, ако рафинерията в Бургас спре работа, тъй като тя осигурява до 80% от горивото в страната.

В Румъния ситуацията е по-различна – според експерта Ана Отилия Нуцу от „Експертен форум“, рафинерията „Петротел“ осигурява около 20% от горивата в страната. Затварянето ѝ би довело до леко покачване на цените в рамките на няколко месеца, докато се намерят алтернативни доставки.

Това обаче може да засегне и Молдова, която разчита на румънски износ на горива. В петък молдовското правителство представи собствено предложение за закупуване на активите на „Лукойл“ в страната, включително и депото за авиационно гориво, и официално поиска от Вашингтон отлагане на санкциите.

„Истинските проблеми тепърва започват“

Осигуряването на купувач за рафинериите ще бъде предизвикателство. Въпреки че и двете съоръжения са „добре управлявани“, според бивш ръководител на „Лукойл“, малко компании биха поели риска да купят активи, свързани със санкционирани руски фирми.

Според Владимиров, бургаската рафинерия е оценена на около 1,5 милиарда долара, докато румънската „Петротел“ има годишен оборот под 40 млн. евро и „се нуждае от сериозни инвестиции“, отбелязва Нуцу.

Спорове около законодателството в София

Българските депутати приеха първата версия на законопроекта за контрол над рафинерията в Бургас за едва 30 секунди, което предизвика критики от опозицията.

„Тази прибързаност и пълната липса на нормална процедура крият риск от множество грешки“, коментира депутатът Ивайло Мирчев от „Демократична България“. „Сега управляващите възнамеряват да дадат на един човек изключителни правомощия. В крайна сметка „Лукойл“ ще съди България – и парите пак ще отидат в Русия“, добави той.

Министерството на енергетиката отказа коментар.

Призив за общоевропейски подход

Ана Отилия Нуцу смята, че решението за бъдещето на рафинериите трябва да се вземе на ниво ЕС, за да се избегнат опити на „Лукойл“ да заобиколи санкциите.

Сходна позиция изрази и литовският енергиен министър Жигимантас Вайчунас, който заяви, че Брюксел трябва внимателно да проучи потенциалните купувачи: „Европейската комисия има право да наблюдава процеса. В този случай е важно да бъдат разгледани всички възможности“, подчерта той пред "Politico".