Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), която за 2025 г. се председателства ротационно от АИКБ, излезе с остро отворено писмо до медиите. В него се изразява възмущение от изказвания на народни представители по повод позицията на бизнеса спрямо проектобюджета на страната.

Според работодателите бюджетът се формира именно от труда на предприятията и служителите в реалния сектор, които създават 86% от добавената стойност и осигуряват доходите за администрацията, съдебната власт и парламента.

„Нападките към тези, които произвеждат, са обида за предприятията, които чинно плащат всичките си задължения към фиска“, се казва в писмото. От организациите предупреждават, че подобни действия подкопават социалния диалог и отблъскват инвеститорите.

Според АОБР проектобюджетът предвижда ново увеличение на заплатите в държавната администрация с между 5 и 15%, докато реалният сектор понася тежестта на растящите разходи. „От всеки работещ в реалния сектор се вземат ежемесечно от 10 до над 100 лева, за да бъдат финансирани още по-високи заплати на държавната хранилка“, посочват работодателите.

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МЕДИИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Като организации, представляващи 82% от всички наети в страната и произвеждащи 86% от добавената стойност, сме възмутени от изказвания в Народно събрание във връзка с позициите ни спрямо предложения проектобюджет на страната.

Бюджетът се пълни от средствата, произведени от българските предприятия и от заплатите, платени от тези предприятия. Когато това не е достатъчно и се залагат дефицити, правителствата задължават държавата ни със заеми. Фискалният принос на всички производства в страната, под формата на преки и косвени данъци, издържа държавната администрация, силовите структури, съдебната власт, включително народните представители.

Нападките към тези, които произвеждат, породени от становището им за проекта на бюджет, са обида за предприятията, които създават стойност и чинно плащат всичките си задължения към фиска. Подобни изказвания са отказ от диалог, денонсиране на взаимодействието между социалните партньори и взривяват всички икономически перспективи. Разбираме, че всеки инвеститор – български или чуждестранен, не е добре дошъл – въпреки че именно реалният сектор издържа заплатите на държавните служители, впрочем трайно по-високи от тези в реалния сектор.

С този проектобюджет от всеки работещ в реалния сектор, предприемач, служител, работник се вземат ежемесечно пари – от 10 до над 100 лв., които да отидат за още по-голямо второ увеличение на заплатите на всички на държавната хранилка – като минимум с 5%, а за някои с 15%! Заплати, чието увеличение в предходната година надмина 50% за някои категории.

Що се отнася до „помощите за бизнеса“, удобно се неглижират над 10-те млрд. лв., изплатени като „такса задължение към обществото“ между 2010 и 2020 г. от българските предприятия към енергетиката за субсидиране на привилегировани производства. Тези средства можеше да бъдат вложени в производствени активи и повишаване на възнагражденията, вместо да потънат в нечии джобове. Освен тях, от предприятията, както и от всеки небитов потребител се надвзеха, през високите цени на електроенергията, други над 11 млрд. лв., от които частично се върнаха към ВСЕКИ небитов потребител, вкл. болници, училища, детски градини, читалища, общински и държавни учреждения, че и Парламент, както и бизнес (без значение голям, малък), малко над 6 млрд. лв., а в енергийния сектор остана разликата.

Да припомним, че това беше и обща европейска политика съгласно правилата за държавна помощ на ЕС, именно за да се запази икономиката на общия съюз. Подобна подкрепа беше предоставяна във всички страни на ЕС, в много по-голям размер, по различни механизми и за много по-дълго време. Ефектът от подкрепата беше, че оцеляха множество отрасли, бяха запазени десетки, ако не и стотици хиляди работни места, запази се износът, който е ключов елемент за икономическия ръст, и всичко това съвкупно гарантира доходите на работещите, стабилизира и постъпленията в хазната, които се преразпределиха към държавните ведомства и чиновническата класа.

Особено разочароващо за българското общество са забравените многократни обещания от тези, които предложиха неприемливия проектобюджет – да не се вдигат данъците, да не се разраства държавният дълг и да се оптимизира администрацията. Случва се точно обратното, като на обществото се предлага бюджет на статуквото, пълна липса на перспективни реформи и пряко ощетяване на хората от реалния сектор – над три четвърти от всички работещи.

Ако българските предприятия (малки, средни, големи) са източвани, а не подкрепяни с предвидима и стабилна икономическа, политическа и социална среда, икономиката ще рухне! Социалните последици са лесно предвидими.

Настояваме за пълноценно възстановяване на социалния диалог и уважение към труда на всички заети в реалния сектор, а не към действия, изземващи доходите им – това е държавническата и балансирана грижа за обществото ни!