На 31 октомври отбелязваме Международния ден на Черно море и всяка година това е повод не толкова за празник, колкото за равносметка какво се случва с най-близкия ни соленоводен басейн. Полагаме ли достатъчно грижи за него? Черно море е подложено на редица заплахи – различни видове замърсявания, военни действия, сондажи за газ, свръхриболов. Една от заплахите, чиито щети остават под повърхността, е дънното тралене – нелегално, но често използвано от бракониери.

Траленето е популярен метод за индустриален риболов, който е предназначен за бързо улавяне на големи количества рибни продукти или морски дарове. Представлява влачене на голяма мрежа от кораб или лодка. Когато лодките или корабите тралят, те се движат необичайно бавно – едва с няколко възела в час. Зад тази бавна скорост обаче се крие огромна сила и разрушителен натиск за екосистемите. Мрежата може да се движи както по самото дъно, така и малко над него. От това как е разположена мрежата зависи какъв вид морски продукт би се хванал.

Нов анализ на „Грийнпийс“ – България разкрива местата в българската акватория на Черно море, където най-често се наблюдават следи от тралиращи кораби. Участъците с най-интензивно тралене обхващат и защитени зони – „Емине-Иракли“, „Галата“, „Комплекс Калиакра“ и „Ропотамо“. Данните са обобщени в карти и обхващат периода 2017-2024 г. Важно е да се отбележи, че засечените следи са от разрешени от закона видове тралове, които, въпреки че вредят на морското биоразнообразие, не са подложени на забрана.

Всяка защитена зона има свой план за управление. В „Емине-Иракли“, „Галата“ и „Ропотамо“ основните регулации са свързани с употребата на торове и вещества, които допринасят за еутрофикацията. Там има забрана за дънни тралиращи средства (валидна за цялата ни морска акватория). Изключение прави риболовът с бийм трал, който е разрешен от българското законодателство, въпреки че изравя дъното и нанася щети върху екосистемите.

„Защитените зони в Черно море не са достатъчно ефективни и не предоставят реална защита на морските обитатели. Черноморието ни се нуждае от повече резервати с по-строги регулации, където морските видове да се развиват необезпокоявано“, коментира Мартин Томов, координатор на кампания „Живо Черно море“ в „Грийнпийс“ – България.

Траленето представлява влачене на голяма мрежа от кораб или лодка, а видовете се различават по това дали мрежата има контакт с морското дъно, или няма. Разрешените в България видове тралове са така наречените пелагичен трал и бийм трал.

При първия тип мрежата, която плавателният съд влачи зад себе си, не е в контакт с дъното, а се движи в средния слой на водата. Обикновено се използва от по-големи кораби, на по-голяма дълбочина, предимно за улов на риба като цаца и сафрид. Въпреки че не изравя дъното, този вид тралене също може да доведе до щети върху биоразнообразието, тъй като улавя морски видове, различни от целевите – включително делфини.

Другият вид разрешен трал е бийм тралът. Това е подвид дънен трал и е изключително вреден за морското биоразнообразие, тъй като изравя морското дъно, нарушава хранителната верига и оставя след себе си следи, които могат да останат с години. Използва се за улов на рапани и дънни риби.

Единственият забранен в България вид трал е дънният трал. Той е в пълен контакт с дъното, разрушава ценни местообитания и изравя редица важни за биоразнообразието организми. Въпреки че не е позволен от закона, той се практикува често – предимно от малки рибарски лодки – и уловът от него не се регулира. Скорошно проучване на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и Центъра за подводна археология към БАН откри множество физически следи от дънно тралене – под формата на напречни линии по морското дъно. Те ясно показват физическо нарушаване на екосистемите.

Анализът на „Грийнпийс“ – България използва данни от Global Fishing Watch, извлечени от AIS/VMS сигнали. Това означава, че картите показват следите от кораби, регистрирани като тралове – по-големи и добре оборудвани плавателни съдове. Те притежават системи за местоположение, които обаче не винаги са включени. По-малките лодки пък изобщо не са задължени да подават информация за локацията си. Поради тази причина анализът показва само част от картинката и действителният натиск върху морското дъно е много по-висок.

„Грийнпийс“ – България призовава гражданите да бъдат бдителни и да подават сигнали, ако различат лодка с дънен трал. Плавателните съдове имат лебедки в задната си част, за които се закачат мрежите. Използването на дънен трал може да се разпознае също и по улова, тъй като най-често се използва за бели миди, рапани, калкан. В случай на нередност гражданите могат да звънят на 112 с конкретна локация и номер на кораб.