На 25 октомври в Градската художествена галерия клавирният квартет на Росен Идеалов, Явор Желев, Светлана Анчева и Надежда Цанова ще радва ценителите на елитната камерна музика.

Концертът „Европейски пътешествия“ ще предложи на ценителите впечатляващ клавирен квартет: флейта, обой, кларинет и пиано. Музикалното пътешествие ще преведе публиката през творби на Сен-Санс, Йохан Амберг, Дариус Мийо и Трюгве Мадсен, разкривайки музикалните диалози между различни европейски култури.

В дните преди концерта Росен Идеалов споделя пред Нина Локмаджиева идеите на този необичаен проект, който се представя премиерно в морската столица в рамките на Европейския музикален фестивал Варна 2025.

Маестро, как се роди идеята за проекта „Музикални пътешествия из Европа“, какво ви вдъхнови да изберете именно този състав – флейта, обой, кларинет, пиано – за това пътешествие? Какво е основното послание, което искате да предадете на публиката с това пътуване из европейските култури? И как музиката, която сте подбрали, илюстрира диалозите между различни европейски култури?

Идеята се зароди от това, че в процеса на моята работа като преподавател по камерна музика и в Музикалното училище, и в Академията се натрупа този репертоар, който е за много необичаен състав: флейта, обой, кларинет – трите високи духови дървени инструмента – и пиано. Обикновено квартетът или триото съчетават нисък инструмент – трябва да е фагот или чело, да има кларинет, да има флейта, обой. Но тук нямаме нито валдхорна, нито фаго, няма ги ниските инструменти. Само трите високи инструмента, сопранови, от семейството на дървените духови инструменти, които обаче са много цветни, много разнолики като тембър, като цвят - те са изключително колоритни. И пианото, което ги обединява. Необходимостта от такъв репертоар дойде от там, че в музикалните училища и в Академията все по-малко, за съжаление, деца се обръщат към инструментите фагот и валдхорна. Особено в едни по-ранни години имаше много кризисен период. И постепенно успях да натрупам този репертоар, насъбирайки отвсякъде ноти - някои съм ги купувал, някои съм ги носил отвън, някои тук съм ги намерил или са ми били подарявани. Така че след като се насъбра прекрасен репертоар, възникна идеята той да бъде представен в този необичаен камерен състав – клавирен квартет с високи духови инструменти – да бъде представен вече като цялостна програма, бих я нарекъл цялостна колекция от произведения. Има и други творби, не са само тези, разбира се, но преценихме, че тези са най-представителните. И в партньорството с моите прекрасни, чудесни колеги. Надежда Цанова е пианистка от европейска класа, която в момента има концерти в Италия и Португалия, има международна кариера. Водачът в Националния радиооркестър Явор Желев, един от водещите флейтисти в България. За мен той в момента е, може би, най-добрият след поколението на Лидия Ошавкова и на Георги Спасов. И Светлана Анчева, водачът на обоите в оркестъра на Националната опера, която едновременно с това е и теоретик, преподава в Музикалното училище в София. Вече има изключително много аранжименти, свири перфектно и на пиано, много широко скроен музикант. С тази компания имаме удоволствието да представим тази програма. За първи път сме я свирили в София, на Новогодишния музикален фестивал преди две години. Но много се радвам, че благодарение на Мария Кондова и на Elite Music, компанията, която организира Европейския музикален фестивал Варна, имаме възможност да представим тази програма и в морската столица. Нарекохме я „Европейски пътешествия“, тъй като в почти всяко от тези произведения авторите ползват музикални мотиви или имат някаква връзка с други музикални култури. Малко по-подробно мога да се спра на всяко от тези произведения, но това е целта – да представим този много необичаен, много цветен, много колоритен камерен състав на варненската публика. Предполагам, че тези произведения или много малко от тях са свирени, а някои от авторите като Йохан Амберг (Johan Amberg), като Трюгве Мадсен (Trygve Madsen) са почти непознати. Като изписване трябва да е Трюгве Мадсен, норвежки композитор. Дариус Мийо (Darius Milhaud) също, Сонатата за флейта, обой, кларинет и пиано, мисля, че не е свирена във Варна. Тя също е непознато произведение не само за варненската публика. Имаме възможност тази необичайна и нова програма да я представим сега на варненската публика в рамките на този много престижен фестивал, който се провежда във Варна.

Наистина необичайна програма. Какво свързва тези композитори, тези произведения и какво ги отличава, погледнато в контекста на европейската музика?

Две неща ги свързват. Първо ги свързва самият жанр – камерен жанр, и това, че са за един и същи камерен състав. Другото, което е общо и ги свързва, и ги отличава, е, че практически две по две произведенията са от епохата на романтизма: Йохан Амберг и Камий Сен-Санс (Camille Saint-Saëns). Те са изцяло романтични произведения. Независимо че пиесата на Йохан Амберг, шведът, за флейта, обой, кларинет и пиано в испански стил, е писана през 1905 година. Но така или иначе стиловете се застъпват, те не спират рязко. Много романтици продължават да работят и в XX век. Сен-Санс умира чак през 1922 година, Рахманинов пише и живее почти цялата първа половина на XX век. Много от романтиците навлизат в XX век, така че Йохан Амберг си остава един романтик като музикален стил. В същото време присъстват и неокласиците Дариус Мийо и Трюгве Мадсен, който пише в стил Пуленк (Poulenc) - знаете, Пуленк и Мийо са част от френската шесторка на неокласицизма. В тях има известна доза романтизъм. Не като стил, а като мелодика и като състояние на духа. Защото романтизмът е състояние на духа, преди да е стил, и някаква и социална позиция, естествено. Така че това са нещата, които и ги обединяват, и ги отличават. Но примерно и в произведението на Мадсен, който се влияе много от Франсис Пуленк, френския композитор, има много романтични мелодични ходове, но пак казвам, без това да е романтичен стил, това си е от стила на неокласицизма. Така че за публиката цялата програма ще бъде много комуникативна и много приятна за слушане. Те са изключително ярки, бляскави произведения. По много майсторски начин представят качествата и възможностите на духовите инструменти като съчетания и всеки поотделно. Защото духовите инструменти наистина са много цветни. Те са много колоритни, много тембристи и между тях има възможности за много цветови темброви съчетания. Всеки композитор, който в оркестъра умее да работи добре с дървените духови инструменти, неговата оркестрация винаги е колоритна.

Какви са историите зад произведенията на композиторите от програмата на проекта ви?

В синтезиран вид, примерно Йохан Амберг пътува във Франция и Испания. Той ползва едно стихотворение на френски автор за първата част на своята Сюита, която се казва Сегидиля – което е испански фолклорен жанр от фламенкото. Той е всъщност и танцов, и песенен жанр. Това стихотворение е от Жул Боа (Jules Bois), френски поет. Втората му част е „В катедралата“. Може да си представите една величествена испанска катедрала, в която човек се възхищава от цялата атмосфера. И третата му песен е селски танц, който може да бъде и френски, и немски, и датски. Между другото Йохан Амберг е датски композитор. В същото време Сен-Санс, един от най-ярките френски композитори от епохата на романтизма, и пианист, и композитор, и педагог, той пък пътува в Дания и Русия. Неговото Капричио за този състав – флейта, обой, кларинет и пиано върху датски и руски теми, е посветено на руската императрица, която е датчанка, т.е. съпругата на Александър III. Само да видя името как се казваше, трябва да отворя на Сен-Санс. Мария Фьодоровна. Тя е датска принцеса, която е женена за руски император. Практически с помощта на своите колеги музиковеди, Сен-Санс подбира датски и руски фолклорни мелодии. Неговата идея за създаването на това произведение е по линия на Червения кръст да се направят благотворителни концерти по случай Великден в Петербург и в Русия, след което това се повтори в Лондон по-късно. Били са 7 и 8 концерта и това произведение е изпълнено за първи път в Петербург, в Русия, пред тази датска принцеса. Ето така са навързани композиторите и това наистина е една разходка из цяла Европа. Да речем, Трюгве Мадсен, който е норвежки композитор, но той изцяло е повлиян от музиката на Франсис Пуленк и на френския неокласицизъм, той пак пише тричастен квартет, който се нарича „Омаж а Пуленк“ (Hommage à Poulenc), който означава “С почит към Пуленк”. И в третата част са съчетани мотивите от главните теми на трите сонати за духови инструменти: флейта, обой, кларинет - т.е. за състава, за който е написан квартета. Това са последните три произведения на Франсис Пуленк. А Дариус Мийо е космополит - той е французин, който е работил на млади години като културно аташе в Бразилия, точно по време на Първата световна война. Там се запознава с Пол Клодел (Paul Claudel) и цял живот имат творческа връзка с този прочут френски писател, теоретик и журналист. В същото време той съчетава музиката на Америка, защото е работил и в Америка, познава джазмени. Изобщо суингът, бразилската музика, някак си е вплетен в европейския неокласицизъм и така създава една универсалност. И при него, пътешествието, музикалното пътешествие, е нещо съвсем естествено. Така че музикалното пътешествие в най-абстрактния смисъл, разбира се, тук не става дума за цитати или някаква програмност в тази посока - ето тази преплетеност, тази мрежа от пътешествия музикални между отделните композитори създава и обединява цялата програма в този концерт. И много се радваме, че ще имаме удоволствието, и аз, особено като варненец, знаете, аз съм потомък на прочутия варненски артист Идеал Петров, баща ми Алексей Идеалов също е поет и художник, нали, неговият съм. Между другото една година преди скорошната си смърт той издаде втора стихосбирка, а е и график. Така че като варненец за мен е огромно удоволствие и ще бъде чест да свиря отново пред варненска публика заедно с моите прекрасни колеги, на които изключително много благодаря, че приеха идеята и харесаха тази програма. Ще я изсвирим пред варненската публика и надявам се да ѝ доставим и наслада, и естетическо удоволствие.

А на въпроса за посланието, аз бих казал, че посланието аз се дразня, когато кажат, че ние трябва да станем част от Европа. Ние преди тези западни държави сме част от Европа. Ние сме Европа. Така че нашата музика е част от европейската музика и ние сме част от нея. И то от много стари времена. Съжалявам, че няма написано още произведение за този състав. Има за флейта, обой и кларинет произведения от български автори, но няма и с пиано такъв квартет. И това е причината да не включим българско произведение все още в тази програма.

Освен това искам да акцентирам на факта, че тези произведения са оригинални за този състав. Те са оригинално написани. Те не са преработки. И това е, което прави особено интересна тази програма и този концерт.

Тук непременно трябва да ви попитам камерната музика с духови инструменти, и то точно във вашата конфигурация, има много специфичен тембър. Какво е уникалното в точно тази конфигурация? И след това за кларинета като ваш основен инструмент, защо е особено подходящ за изследване на различните европейски музикални стилове?

Кларинетът е създаден по френски образец от немски майстор Кристиан Денер края на XVII век, около 1690 г. Той е сравнително млад представител на дървените духови инструменти. Води се изобретение, но той продължава традицията на френската музика. Кларинетът е много универсален инструмент, дотолкова, че на него може да се изпълнява всичко. От всеки вид фолклор, суинг, джаз, всеки един музикален стил до най-сложните класически стилове. В крайна сметка той е измислен като класически инструмент. Той много бързо навлиза в класиката и в репертоара. Тук доскоро се считаше, че той няма репертоар в бароковият стил, но това не е вярно. Аз открих изключително много барокови произведения, които вече се изсвириха. От Хендел и от Мелхиор Мотер, от Граупнер (Christoph Graupner), Фридрих Фаш, Телеман. Вивалди има оригинални произведения с участие на кларинет – концерти за два кларинета и два обоя. Така че той е млад, но много бързо навлиза в практиката. И постепенно вече навлиза и в съчетанията с другите инструменти. Специално за дървените духови инструменти като ансамбъл, мога да кажа първо, че това е един от най-трудните ансамбли, защото ако един brass - меден духов квинтет е от еднородни инструменти, както лъковите инструменти - те имат еднаква технология на звукоизвличане. А при дървения квартет – флейта, обой, кларинет, фагот – всеки инструмент има различна технология. И това прави съчетаването на тези инструменти нелесно, трудно. Но в същото време, когато се получи добър ансамбъл между тях, те са с много богати темброви възможности, много цветове имат по всички регистри. Кларинетът има четири регистъра – четири различни тембъра с тонов обем от четири октави. Флейтата също. Те са и виртуозни инструменти. На всички инструменти вече, включително на фагот, могат да се свирят капричии на Паганини. Школите вече напреднаха изключително много и практически ансамблите от дървени духови инструменти са изключително богати на тембри и възможности във всяко отношение - и стилово, и като цвят, като звук, като ансамбъл, като смесени тембри. И вече има изключително много качествени произведения, написани за всеки един вид камерен ансамбъл, особено във френската музика, така нареченото тръстиково трио за обой, кларинет, фагот. За духов квинтет още от края на XVIII век от Франц Данци и Антон Райха (Anton Reicha). Дървеният духов квинтет, когато е съчетан с валдхорната, който дава и блясък, и сила, и мекота, и тембър на духовия ансамбъл - това са ансамбли с изключително много богат репертоар и с много възможности. И звучат изключително красиво и цветно. Както казваше Златю Бояджиев: “То е красота, то е цвят”.

Бихте ли дали една идея на младите музиканти които избират тези инструменти, накъде да вървят?

Първо, като всеки един музикант, те трябва да обичат инструментите си. Трябва да обичат преди всичко музиката, защото музиката е над всичко, инструментът е средство. Те трябва да обичат музиката, и то музиката, качествената, сериозната музика. Те трябва да обичат инструментите си. И тази любов вече със всеотдайност да ги води към успехи. Камерната музика е много добра възможност за изява на всеки един изпълнител, не само на духовите инструменти. Защото не всеки може да намери място като солист на сцената, но като камерен музикант има изключително богати възможности за изява. Това е, което мога да кажа на младите, но ще цитирам дядо ми Идеал Петров, който казваше за младите хора: труд, труд, труд и отдаденост. Пълна отдаденост. Подчертавам – пълна отдаденост. Без това нищо не може да бъде постигнато, в която и да е сфера, не е само на изкуството.