Резистентността към животоспасяващи антибиотици е достигнала критично високи нива в световен мащаб и продължава да нараства. За това предупреждава Световната здравна организация (СЗО) в нов доклад, публикуван тази седмица. Според експертите антимикробната резистентност подкопава едни от основите на съвременната медицина и вече представлява сериозна глобална заплаха.

Данните от Световната система за наблюдение на антимикробната резистентност (GLASS) показват, че една от всеки шест бактериални инфекции през 2023 г. е била устойчива на лечение с антибиотици. Изследването обхваща 8 основни бактериални патогена и 22 широко използвани антибиотика, прилагани при инфекции на уринарния тракт, кръвта, стомашно-чревната система и при гонорея.

„Между 2018 и 2023 г. антибиотичната резистентност се е увеличила с над 40%, като годишният ръст е между 5 и 15 процента. Тези разкрития са дълбоко тревожни“, заяви д-р Иван Хутин, директор на Отдела за антимикробна резистентност на СЗО.

Докладът за първи път включва и географски данни, които показват, че най-засегнати са страните с ниски и средни доходи, където здравните системи са по-слаби и капацитетът за наблюдение е ограничен. „Най-високите нива на антибиотична резистентност се регистрират именно там, където системите за здравен контрол и лабораторна диагностика са най-уязвими“, посочи д-р Силвия Бертаньоло от звеното на СЗО за наблюдение на антимикробната резистентност.

Експертите предупреждават, че обичайни инфекции, които преди се лекуваха лесно, вече изискват по-скъпи и по-токсични медикаменти, а неефективното лечение води до по-висока смъртност и здравни разходи. СЗО призовава всички държави до 2030 г. да осигурят пълно и качествено докладване на данни за антибиотичната резистентност и да засилят усилията си за превенция и контрол.

Организацията настоява за инвестиции в диагностика, лабораторен капацитет, ваксинации, достъп до чиста вода и хигиена, както и за по-строго регулиране на употребата на антибиотици в човешката и ветеринарната медицина.

„Последствията са реални – по-трудни за лечение инфекции, нарастващи разходи и загубени животи. Трябва да действаме сега, за да ограничим появата и разпространението на антимикробната резистентност“, подчерта д-р Хутин.