Светът е на път да добави близо два месеца опасни, свръхгорещи дни годишно до края на века. Малките и по-бедни държави ще бъдат засегнати значително по-често от големите страни, които са основни източници на въглеродно замърсяване, показва проучване.

Според учените усилията за ограничаване на емисиите на парникови газове, започнали преди 10 години с Парижкото споразумение за климата, вече имат съществен ефект. Без тях Земята щеше да се насочва към допълнителни 114 свръхгорещи дни годишно, сочи същото изследване.

Международната група климатолози World Weather Attribution и базираната в САЩ организация Climate Central обединиха усилия, за да използват компютърни симулации, с които да изчислят разликата, постигната след Парижкото споразумение – особено по отношение на едно от най-тежките последици от климатичните промени за хората: топлинните вълни.

Докладът, който все още не е рецензиран, но използва утвърдени научни методи, анализира броя на свръхгорещите дни в света и в над 200 държави през 2015 г., днес и при два бъдещи сценария.

В първия сценарий, ако страните изпълнят ангажиментите си за ограничаване на емисиите и до 2100 г. глобалното затопляне достигне 2,6° над прединдустриалните нива, Земята ще добави още 57 свръхгорещи дни годишно.

Във втория сценарий – при повишение на температурите с 4°, към което светът се е насочвал преди Парижкото споразумение, броят на тези дни ще се удвои.

Изследването определя „свръхгорещ ден“ като ден, по-топъл от 90% от сравнимите дати в периода 1991–2020 г. От 2015 г. насам светът вече е добавил средно 11 такива дни годишно.

Според учените милиони хора ще бъдат засегнати от допълнителните опасно горещи дни. И напомнят, че хиляди вече умират всяка година от горещи вълни.

Проучването изчислява, че едноседмичната гореща вълна в Южна Европа през 2023 г. вече е със 70% по-вероятна и с 0,6° по-топла, отколкото би била преди десет години, когато беше подписано Парижкото споразумение. Ако обаче усилията за ограничаване на емисиите не се засилят, подобна гореща вълна в края на века може да бъде с до 3° по-гореща.

Горещи вълни, подобни на тези в югозападната част на САЩ и Мексико, могат да станат с 1,7° по-топли до края на века при сегашната тенденция на въглеродно замърсяване.

Данните показват, че последиците от климатичните промени ще засегнат най-силно развиващите се държави, дори при по-умерено затопляне.

Според анализа десетте държави, които ще преживеят най-голямо увеличение на свръхгорещите дни, са предимно малки островни или крайбрежни страни – сред тях Соломоновите острови, Самоа, Панама и Индонезия.

Панама например може да очаква 149 допълнителни свръхгорещи дни годишно. Тези десет държави са отговорни за едва 1% от глобалните емисии на парникови газове, но ще понесат близо 13% от допълнителните горещи дни.

За сравнение, най-големите замърсители – Съединените щати, Китай и Индия, ще преживеят само между 23 и 30 допълнителни дни, въпреки че са отговорни за 42% от емисиите на въглероден диоксид.