Министрите на отбраната на страните членки на НАТО ще се срещнат днес, за да обсъдят начини за увеличаване на военната помощ за Украйна. Решението идва на фона на значителен спад в доставките на оръжия и боеприпаси през последните месеци за страната, която продължава да се бори с пълномащабното нахлуване на Русия. Сред участниците в срещата в Брюксел ще е и българският министър на отбраната Атанас Запрянов.

Сред темите на срещата е и призивът на генералния секретар на НАТО за премахване на ограниченията върху използването на предоставените самолети и друго оборудване, за да могат те да се използват по-ефективно за защита на източната граница на алианса – с Русия, Беларус и Украйна.

Неотдавнашни нарушения на въздушното пространство от руски самолети и мистериозни нахлувания на дронове засилиха опасенията, че президентът Владимир Путин тества отбранителните реакции на НАТО. В същото време фокусът на Русия остава върху електропреносната мрежа на Украйна, с цел да лиши цивилното население от отопление и течаща вода преди зимата.

Според последни данни на Германския институт в Кил, западната военна помощ за Украйна е спаднала с 43% през юли и август спрямо първата половина на годината. Това се случва въпреки че някои европейски държави купуват американско оръжие за Киев по новата схема PURL (Списък с приоритетни изисквания за Украйна).

Шест държави вече са внесли 2 милиарда долара (около 1,72 милиарда евро) във фонда, съобщи украинското президентство. Дания, Холандия, Норвегия и Швеция са сред основните доставчици на американско въоръжение за Украйна, докато Италия и Испания предоставят значително по-малко.

Украйна се очаква да настоява страните, които още не са се включили в PURL, да го направят, както и тези, които вече са ангажирани, да увеличат вноските си. На бойното поле приоритетите включват подкрепа за задържане на фронтовата линия, защита на градовете и критичната инфраструктура.

Разполагането на противовъздушна отбрана на източния фланг на НАТО не е намалило наличните ресурси за Украйна, но алиансът настоява страните да премахнат ограниченията върху използването на изпратеното оборудване за защита на въздушното пространство.

Операцията „Източен страж“, създадена миналия месец след нахлувания на руски дронове в полското въздушно пространство, е една от три подобни мисии по източния фланг. Втората покрива Балтийско море, а третата – границата на Полша с Украйна.

Генерал-лейтенант Алекс Гринкевич, върховен главнокомандващ на съюзническите сили (SACEUR), определи реакцията на инцидентите като „учебникарска“, но настоява да може да използва самолети във всички мисии, осигурявайки единен въздушен щит с общи правила за употреба.

Ограниченията върху изтребителите остават предизвикателство. „Колкото повече национални ограничения има, толкова по-трудно е за SACEUR“, каза американският пратеник Матю Уитакър.

Гринкевич преглежда нуждите на НАТО за справяне с новите предизвикателства и се очаква да представи плановете си на страните членки в началото на следващата година.