Проучването, публикувано в научното списание PLoS One, е проведено от екип на британски учени. Изследователите са представили на участниците 80 различни гласа – половината изкуствени, половината човешки, и са ги помолили да оценят чутото по надеждност и убедителност.
Резултатите показват, че докато повечето хора успяват да разпознаят изцяло генерираните гласове, клонираните чрез изкуствен интелект версии често се бъркат с реални. 58% от изкуствените гласове са били възприети като човешки, а 62% от истинските – правилно разпознати.
„Най-важният извод е, че гласовете, генерирани от изкуствен интелект, особено клонингите, звучат толкова човешки, колкото и реалните записи“, казва д-р Надин Лаван, водещ автор на изследването. „Използвахме търговски достъпни инструменти, с които всеки може да създаде реалистични гласове, без да има специални технически умения.“
Технологията за гласово клониране с изкуствен интелект анализира и възпроизвежда уникалните характеристики на човешкия глас. Тя вече се използва не само за легитимни цели, но и от телефонни измамници, които имитират гласа на близки хора, за да заблудят жертвите си.
Според проучване на Университета в Портсмут две трети от хората над 75-годишна възраст са били обект на опити за телефонна измама, а близо 60% от случаите се извършват чрез гласови повиквания.
Популярни софтуери като Hume AI и ElevenLabs правят тези технологии лесно достъпни и все по-трудни за контрол.
Клонирането на глас предизвиква тревога и в шоубизнеса. Миналата година актрисата Скарлет Йохансон разкри, че OpenAI е използвала глас, звучащ „зловещо подобно“ на нейния от филма "Тя", в услугата ChatGPT.
В последните години се разпространиха и аудио deepfake-и, които имитират гласовете на политици или журналисти, целящи да манипулират общественото мнение.
Въпреки рисковете, изкуствените гласове имат и положителен потенциал – например за хора с нарушения в говора.
„Подобна технология може да помогне на хора, които не могат да говорят, да използват синтетичен, но персонализиран глас“, казва Лаван.
Изследователката отбелязва, че ИИ може да подобри достъпа до образование и култура, включително чрез аудиокниги и учебни материали. Скорошно проучване показва, че аудиообучението с ИИ увеличава мотивацията на учениците – особено при деца със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.
Следващата цел на екипа е да проучи как хората възприемат гласове, за които знаят, че са генерирани от изкуствен интелект.