- Обръщаме ли внимание на психичното си здраве?
- Географски, сме разположени в част от света, в която грижата за психичното здраве остава на заден план. Фокусираме се върху тесните страдания и не си даваме сметка, че нерядко те са израз на емоционален дисбаланс. Повечето депресивни и тревожни разстройства се съпътстват от оплаквания като сърцебиене, нестабилно кръвно налягане, мравучкане, схващане, недостиг на въздух, стомашно-чревни проблеми и др. Пациентите с охота търсят помощ от соматични специалисти - кардиолози, невролози, ендокринолози и гастоенеролози. При отхвърляне на обективно телесно страдание колегите, обясняват, че състоянието е на психична основа, но голяма част от хората се чувстват обидени. Причината е стигматизиращата представа за психиатрията и страхът, че ще им се постави етикет „психично болен“.
Истината е, че както телата ни, така и психиката ни страда и това е общовалидно. Всички сме подложени на системен стрес, живеем в забързано ежедневие и не си обръщаме внимание. Чрез телесните симптоми, психиката ни алармира, че сме загубили своя баланс и трябва да вземем мерки или ще загубим контрола в ежедневието си. Типичен пример са паническите атаки, които стават причина хората да спрат да ползват асансьор, да карат кола или дори да остават сами в дома си.
В нашия организъм има сложни, невидими взаимовръзки между органите и системите, които се оформя още на ембрионално ниво. Това е причина страданието в един орган да предизвиква реакция в друг. Типичен пример са мозъкът и гастроинтестиналният тракт - когато сме подложени на стрес, се появяват запек, диария, стомашни проблеми.
- Споделянето с близки и приятели замества ли консултация с психиатър?
- Има много истина в народната мъдрост „Споделена мъка е половин мъка“. Но близките понякога не могат да те изслушат, без да заемат страна и често вместо подкрепа може да получиш упрек или неразбиране. В стремежа си да помогнат, роднините и приятелите казват: „Стегни се! Нищо ти няма. Жив си, здрав си, всичко при теб е наред, нямаш причина да не си добре!“. При хора с депресивни състояния, това насърчаване има обратен ефект и води до задълбочаване на оплакванията. Пациентите започват да се чувстват непълноценни, виновни и да се питат: „Какво не ми е наред? Защо не мога да се стегна?“. Професионалистът подхожда с разбиране към проблема и може да окаже необходимата психологическа подкрепа и да приложи нужното лечение.
Когато не се вземат мерки, тези състояния стават хронични и водят до срив във функционирането, социалния живот и работоспособността.
Не е рядкост, при член на семейството да настъпи рязък срив с прекъсване на обучение, напускане на работа, ограничаване на контактите, прекратяване на връзките с приятели, занемаряване на грижата за себе си. Оказва се, че близките са склонни да толерират тази тежка промяна, но не й да потърсят специализирана помощ. Заради неразбирането на психичните разстройства и липсата на знание, че те са лечими и обратими нарушения, много хора не предприемат мерки с години и това води до загуба на качество на живот.
Да, можем да живеем и с депресивните симптоми, но живеем в аварийно състояние, на базово ниво. Всичко важно, което носи смисъла и сладостта от живота изчезва.
Да сме психично здрави означава да изпитваме радост от живота, да сме пълноценни в ежедневието си, продуктивни и балансирани.
Консултът с психиатър и провеждането на курс на лечение могат върнат обратно нормалния начин на живот.
- С какви хора се занимавате най-често като психиатър?
- Близо 10 години съм работила в болница, където състоянията са тежки и налагат лечение в контролирана среда. В доболничната помощ основната част от пациентите ми са с тревожно-депресивни състояния, панически атаки, нарушения на съня, хранителни разстройства, деменция или леки когнитивни нарушения, състояния след преживяна загуба на близък човек или друг остър стрес. Всеки рано или късно се сблъсква с някаква проява на психичен дисбаланс и няма нищо срамно да подходиш отговорно към здравето си. Ранното диагностициране и лечение води до по-бързо повлияване на симптомите, ограничаване на щетите от болестта и връщане на качеството на живот.