На 6 октомври 2025 г. бе официално открит Център с лаборатория за изследване на аутизма към Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. На събитието присъстваха деканът на факултета проф. дпн Милен Замфиров, заместник-министърът на образованието и науката Наталия Михалевска, председателят на Управителния съвет на Института „Големи данни в полза на интелигентно общество“ (GATE) проф. дфн Анастас Герджиков, кметът на община „Слатина“ Георги Илиев, представители на академичната общност и гости.

Центърът с лаборатория е част от стратегията на ФНОИ за активни проучвания на причините за разстройствата от аутистичния спектър. Лабораторията е ръководена от проф. Замфиров и екипа му, който вече провежда изследвания на механизмите на проявата на аутизма. Висококвалифицирани специалисти от факултета ще отговарят за работата на консултативните кабинети, където ще се провежда психологично и логопедично консултиране на деца с аутизъм.

Центърът с лаборатория за изследване на аутизма се открива след ремонт на сградата, в която се помещава, протекъл през летния сезон. Сградата е на две нива, като на първо ниво се помещават консултативните кабинети, а на второ – лабораторията.

Лабораторията е оборудвана с базова висококачествена апаратура. Ще се извършват неинвазивни генетични изследвания, както и изследвания на клетъчно ниво на молекулни механизми, засягащи развитие на симптоматика, характерна за аутизма.

Новооткритият Център цели да даде принос за изясняване на причините на аутизма, както и да консултира семейства с деца с аутизъм. Лабораторията също така ще бъде база за бъдещи научни проекти, сътрудничества между различни научни направления и международни партньорства. В нея ще бъдат привлечени млади изследователи, а студенти и докторанти ще могат да я използват за придобиване на практически опит.

Новооткритият Център допълва и дава допълнителен тласък на важните разработки, ръководени от проф. дпн Милен Замфиров, за причините за аутизма. По-рано тази година, заедно с екипа си, той публикува и няколко важни изследвания по темата. Резултатите от едното проучване силно подкрепят хипотезата за генетичната основа на аутизма и отварят нови възможности за персонализирана медицина, ранна диагностика и насочени терапии. Другите две изследвания насочват вниманието към негенетичните причини за аутизма, а именно ролята на периодичните промени в слънчевата активност върху честотата на проявата на аутизма в човешката популация и някои инфекциозни причинители, които водят до невровъзпаление и развитие на симптоматика, копираща тази на аутизма.