Благодарение на християнизацията, писмеността, езика българският народ и България остават в паметта на Европа дори когато българската държава изчезва за цели столетия от политическата карта на Стария континент. Покръстването и създаването на българската писменост формират българската държавност и българския народ. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на научен форум в Българската академия на науките, посветен на 1160 години от покръстването на българския народ, 1170 години от глаголицата и 1140 години от успението на св. Методий. Събитието се организира от Международна фондация „Св. Св. Кирил и Методий“, Българската патриаршия, БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Съвета на ректорите на висшите училища в България. Научният форум е част от поредица от събития, посветени на паметните за България годишнини. Вицепрезидентът е патрон на честванията на 1170 години от създадената от Светите братя Кирил и Методий глаголица – първата славянска азбука.

Трите годишнини са свързани с големи събития, сложили отпечатък върху развитието на България и българското общество, на цяла Европа, на целия славянски свят. Те определят и днешното влияние на страната ни далеч извън географските й граници, каза още Йотова.

Вицепрезидентът посочи, че с приемането от българския народ на християнството през 865 г. българската държава навлиза в съвършено нов период от своето политическо и културно развитие и се превръща във важен фактор в цяла Европа. „Оттогава до днес България пази своето име, въпреки че на два пъти за по няколко века изчезва от картата на света“, подчерта Йотова. Тя изтъкна умелите държавнически ходове на княз Борис, който успява да извоюва независимостта на българската църква. „Покръстването преодолява разликите между старите езически традиции на славяни, прабългари, траки и други етноси, обединявайки ги в лоното на единната християнска църква. Ако не беше държавническият акт на Борис, не е ясна съдбата на славянските племена, които отдавна щяха да бъдат претопени“, посочи вицепрезидентът.

Йотова подчерта, че покръстването е причината да се приемат в България оцелелите от Великоморавската мисия Кирило-Методиеви ученици и в България да се създадат писменост и книжнина на говоримия от народа език, които се разпростират сред славянските народи, а старобългарският език да се превърне в третия богослужебен език на християнска Европа. „Християнството се утвърждава благодарение на новите букви. Вяра и език се превръщат в неделима сила“, заяви вицепрезидентът.

По думите на Илияна Йотова на основата на създаденото през 855 г. глаголическо писмо се ражда кирилицата – днес третата официална азбука на Европейския съюз. „Кирилското писмо носи вече не само различно буквено изражение, но и огромния политическия смисъл на собствената писменост и език. Езикът и писмото са били оръжие, надежда, защита, спасение“, подчерта вицепрезидентът.

Йотова изтъкна, че научните изследвания на живота и делото на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици са най-сериозната преграда срещу злоупотребата с изфабрикувани факти, без никаква научна стойност, която се превръща „не само в изкривяване на историческата истина, но и в идеология и залог за политически отношения на Стария континент“.

Вицепрезидентът запозна аудиторията с двата проведени от президентската институция международни форуми за кирилицата и с подготовката за третия следващата година.