Следващата седмица започва официалното обсъждане със синдикатите и бизнеса на проекта на правителственото постановление за определяне на минималната работна заплата от 1 януари догодина на 1213 лева или 620 евро и 20 евроцента. За 25 септември е насрочено заседание на Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество, каза за БНР главният икономист на КНСБ Любослав Костов:

"КНСБ подкрепи ръста на минималната работна заплата на комисията в НСТС, ще го подкрепим и на голяма тристранка, тъй като предполагам ще има такава, тъй като бизнесът е против. Те са против всяко едно увеличение на минималната работна заплата, независимо дали става въпрос за 5 лв., 50 лв. или за 150 лв., което за нас е доста недиалогично. Нашата идея е минималната заплата да бъде равна на заплатата за издръжка и единственото, което трябва да правим, е тя да върви в посока нагоре, особено когато влизаме в клуба на богатите – еврозоната, 1213 лв. е всъщност най-малкото, което заслужава работникът и няма как да се твърди, че те не са изработени тези пари. Те са изработени отдавна и в момента просто наваксваме, за да има някаква реална конвергенция в доходите спрямо средноевропейските държави, а не само по отношение на дефицитите и дълга".

Назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време към второто тримесечие на 2025 година са близо 457 000 души. По данни на Евростат най-ниската минимална работна заплата сред държавите членки на Европейския съюз е в България – 551 евро, а най-високата е в Люксембург – 2638 евро. Предпоследна е Унгария със 707 евро, което е с над 28% повече от България.