На 5 септември 1916 г., по време на Първата световна война, се осъществява първият български морски десант, припомнят от Военноморския музей във Варна.

След влизането на Румъния във войната на страната на Съглашението България и северната ѝ съседка се оказват в противникови лагери. На Добруджанския фронт е изпратена Трета българска армия, а за осигуряване на десния ѝ фланг се подготвя десант. Целта е Портовата дружина да заеме добруджанското крайбрежие с градовете Балчик, Каварна и нос Калиакра, да се изнесе на север, да влезе във връзка с българските войски около Добрич и да охранява десния им фланг.

На 3 септември 1916 г. по заповед на Щаба на флота отряд миноносци, съпровождани от два хидроплана, извършва разузнаване към Балчик и Каварна. На 4 септември германски хидроплани „Фридрихсхафен“ от Водосамолетната станция на брега на Варненското езеро предприемат въздушни нападения над Балчик. Бойните полети се използват и за проучване на противниковите укрепления. Разузнаване провежда и българската подводница „UB-18“.

В полунощ на 5 септември отряд торпедоносци в състав „Смели“, „Строги“, „Шумни“, „Летящи“ и „Храбри“, както и три големи гребни лодки, теглени на буксир, потеглят от Варна под общото командване на капитан-лейтенант Рашко Серафимов. „Смели“ и „Строги“ стоварват войски в Балчик, след което „Смели“ успява да превози друга команда и до нос Калиакра. Останалите миноносци стоварват войски в Каварна. Първоначалната численост на десантния отряд е 235 души. През следващите два дни са прехвърлени Портовата дружина на флота (466 души) и крайбрежно-наблюдателна полурота (44 души). Пристанищният влекач „Варна“ също се включва в операцията.

При провеждането на първия морски десант флотското командване използва тактиката на изненадващо нападение, подготвено с предварително въздушно разузнаване. Така, въпреки превъзходството на противника, операцията е увенчана с успех.

В Балчик устройването на защитата и овладяването на провизиите в града дават изключителна подкрепа за последвалите действия на българските войски на Южния фронт.

От 7 до 18 октомври Първа рота е придадена към конната дивизия на генерал Колев и заема позиции край с. Первели. На 19 октомври се завързва бой с румънски части, в който моряците проявяват себеотрицание и героизъм и с цената на големи загуби удържат позицията.

Морският десант и последвалите сражения се смятат за първите прояви на българската морска пехота.