За съжаление, посещението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен беше до голяма степен обезсмислено от случая с GPS системата на самолета, с който пътуваше. Това каза пред журналисти вицепрезидентът Илияна Йотова по повод деактивирането на навигационната система на летището в Пловдив, която е принудила самолета на фон дер Лайен да кацне, използвайки хартиени карти.

"Ние новина от посещението ѝ не получихме. Всъщност нейното източно посещение тепърва ще бъде оценявано на европейско ниво, но що се отнася до ангажиментите, които ЕК е поела към България – аз такава новина не прочетох", коментира вицепрезидентът.

МС излезе с подробности за инцидента със самолета на Урсула фон дер Лайен

"Ситуацията с нейния самолет потопи всичко останало. Влязохме във всички възможни европейски и световни медии. Считам, че беше нанесен много сериозен удар върху образа на България. Считам, че правителството не направи достатъчно в това отношение. Ако в действителност то е подало информация към ЕК, че има конкретна руска намеса срещу председателя на ЕК, за да бъде изчистен образа на страната трябва да има разследване и виновните да бъдат наказани, защото в противен случай се говори за пробив в националната сигурност на страна-член на ЕС", коментира Йотова.

Желязков: Не се разследва ситуацията със самолета на Фон дер Лайен, това не е нито хибридна, нито кибератака

"Ако се позовем на вчерашното изказване на министър-председателя, това означава, че той трябва да направи всичко възможно да убеди своите европейски партньори и в Европа, и генералния секретар на НАТО г-н Руте, че става дума не за инцидент, не за конкретна агресия, а за нещо, което се случва едва ли не всеки ден. Така че има много какво да се свърши в това отношение, защото в противен случай съмненията към нашата страна се засилват", допълни тя.

НАТО с реакция след загубата на GPS на самолет на фон дер Лайен в България

По думите на Йотова много са въпросите, които се натрупаха за есенната пленарна сесия на 51-ото Народно събрание. "Очевидно приоритетите, които днес бяха изтъкнати от мнозинството, се различават коренно от тези, които ние имаме в президентската институция, и които считаме за важни".

"За мен плавното преминаване към еврото не може да бъде никакъв приоритет, защото то е парична единица. То е инструмент за постигане на определени цели с определени политики. За тези цели и тези политики днес не чухме нито едно обещание, нито една прогноза и нито една визия как да се случи", заяви вицепрезидентът.

Йотова нарече кризисната ситуация с водата в Плевенско остър проблем. "300 хил. души в България са без вода. За разлика от правителството и от мнозинството, аз считам, че това е кризисна ситуация, макар че се опитаха да ни убедят в обратното", смята тя.

"Видяхме колко много проблеми имаме със справянето с горските пожари и не можем да ги овладяваме бързо – изгоряха хиляди декари гора, залесена от българи. Когато имаме такова вдигане на цените, а доходите си остават същите и хората имат оправдани страхове, не може това да бъде приоритет на мнозинството и на правителството", обясни Йотова за еврото. "Считам, че тези остри проблеми трябва да намерят следващите месеци своите решения".

По думите на Йотова президентът е бил категорично ясен в своите аргументи във връзка с ДАНС. Румен Радев изяви позицията си преди дни и каза, че „се извършва брутална чистка”, а стратегическите партньори превръщат службата в своя бухалка. „Имам всички основания да му вярвам”, допълни вицепрезидентът.

„Предстои да видим дали ще отговаряме на критериите за инфлацията. Нека да припомня, че само преди месец някои български институции обвиниха НСИ в подаване на грешни данни. Това е много сериозно обвинение, което в крайна сметка не разбрахме дали е истина или не. Очевидно е, че процентът на инфлацията се увеличава въпреки успокоението, че все още сме в маастрихтските критерии. Но е очевидно, че няма да ги изпълним, ако вървим по този начин. Шумно рекламираната дупка в бюджета от 18 млрд. лева при подаването на молбата за конвергентния доклад някак си се стопи за 24 часа, не разбрахме как се случи това”, коментира Йотова.

„До октомври трябва да представим своята национална програма какво искаме да финансираме с тези 2-3 млрд. евро, които сме подали, защото те са част от тези 150 млрд, които ЕК иска да отпусне чрез заем за инфраструктури, за покупка на въоръжаване и т.н. Но ние в този момент не знаем какво е решило българското правителство. Никой от правителството не ни е осведомил и не ни е казал дали ще участваме в закупуване на оръжие от САЩ с цел да бъдат дадено на Украйна. Тоест за това, което е основен дебат в редица европейски държави, ние се държим като провинция”, обясни вицепрезидентът.