Колкото и да е изненадващо, в един технически ВУЗ като ТУ – Варна, от началото на годината стартира научен проект за борба срещу рака. Има ли надежда той да се окаже успешен? Надеждата е в обединените усилия на няколко европейски страни по Седма рамкова програма, която подкрепя върхови научни изследвания и най-добри научни колективи.

На електрониците не е присъщо да се ровят в строежа на клетките, но те могат да проследят десетките хиляди комбинации, в които е възможно да влязат основните градивни елементи на белтъчините в човешкия организъм – аминокиселините, и техните пептидни образувания. Като участници в архитектурата на клетката те са нейна защитна бариера. А чрез образуването на нови белтъчни молекули могат да повишат активността на здравата клетка в борбата й с раковата.

Ръководител на българската част от проекта е доц. д-р Йордан Колев, декан на факултета по електроника в ТУ – Варна. Бил е председател на българската секция на Института на инженерите по електротехника и електроника, изнасял е лекции в университети на Германия, Гърция, Финландия, Македония. Владее английски, руски, немски език. Има десетки публикации в списания и годишници у нас и в чужбина.

Метод

Фиксираме хилядите комбинации, в които влизат аминокиселините.

Рецепта

Чрез европейските програми можем да задържим кадрите си у нас.

- Доцент Колев, не е ли странно, че в една инженерна, а не медицинска или генетична институция, се извършват противоракови изследвания. Какви са изследователските ви методи?

- Донякъде ги разкрива самото наименование на проекта - “Комбинаторен синтез на пептидни масиви с лазерен принтер”. Идеята е да се използва технологията на лазерните принтери за нанасяне и обработка на огромно количество комбинации от пептидни масиви върху стъклена плака. Така могат да се изследват взаимодействията на аминокиселините, като раковите клетки също имат специфични аминокиселини. Нанасянето на масивите се извършва с помощта на 20 специални принтера, подредени на конвейер, за да се получат аминокиселинните комбинации. Впоследствие резултатите се обработват със специален скенер и се проследява ефектът от взаимодействието им. Нашата задача е да разработим алгоритми и програма за калибровка на процеса на отпечатване. Втората задача по този проект е да създаваме алгоритми и програми за обработка на изображенията на пептидните масиви и за отчитане на резултата от взаимодействието на аминокиселините.

- Кои други страни участват?

- Водещата институция е немският Център за изследвания върху рака, като в консорциума участват изследователски институции и фирми от Германия, България, Полша и Австрия. От България освен нашия университет участва и варненската фирма „Микросистеми” ООД . Бюджетът на проекта за ТУ – Варна, е 200 000 евро.

- Не биха ли могли в Германия сами да се справят с научната задача?

- Там колегите изпитват остра нужда от подготвени кадри, тъй като икономиката им се развива интензивно и специалистите са пръснати в много направления. Освен това идеята на Седма рамкова програма е средствата от ЕС да стигат до повече страни членки и така да се стимулира научното им сътрудничеството.

- Останаха ли ни добре подготвени кадри, след като хиляди се пръснаха по света?

- Това е проблем, но надеждата ми е в европейските проекти, в проектите, финансирани от Националния фонд за научни изследвания, и в договорите с възраждащата се българска индустрия. Те ще мотивират младите специалисти да останат тук, защото чрез участието си в изследователски програми ще имат интерес да работят у нас, в наши колективи, с далеч по-достойни възнаграждения. Например двамата колеги от нашия екип – гл. ас. д-р Пейчо Попов от катедра „Физика” и гл. ас. д-р Иван Булиев от катедра „Електроника”, нямат причини да търсят работа другаде. Освен заплатите си като преподаватели получават прилични възнаграждения за работата си по проекта. В същото време изпитват огромно удовлетворение от труда си.

- Подготвена ли е нашата администрация да приобщава специалистите ни към екипи по европейски програми?

- Засега не й достига опит да се справя и се налага сами да си проправяме път в сложните правила и бюрокрация на ЕС. Но този път няма алтернативи. Затова още преди да изтече срокът на настоящия европейски проект, екипът ни ще търси участие в друг. Мисля, че имаме своята пазарна ниша, имаме добър потенциал да решаваме нестандартни задачи, за които няма готови решения. Предстои да разширим екипа, включително с доказали възможностите си студенти. При нас работата е интересна, предлагаме достойно заплащане.

- ТУ - Варна, е единственият български университет, спечелил участие в престижния проект за борба против рака. Как го постигнахте?

- В това имаше и елемент на случайност, но не без определена закономерност. Гл. ас. д-р Пейчо Попов успешно работи в Германия по друг проект. Колегите там оцениха равнището на изследователската ни работа и така се стигна до предложението да станем член на международния консорциум.

Но това нямаше да е възможно, ако преди това не бяхме спечелили два конкурса за инфраструктурни проекти, финансирани от Световната банка и от Националния фонд за научни изследвания. Това ни даде възможност да сложим началото на солидна лабораторна база и да подкрепим сериозни научни изследвания на наши докторанти и преподаватели.

- Европейски програми – много добре! Но не можем ли да разчитаме вече и на собствен ресурс?

- Чувства се съживяване на икономиката ни, даже и в периода на настоящата финансова криза. Това рефлектира и при нас. Редица високотехнологични фирми проявяват интерес към сътрудничество с университета. Те предлагат стипендии на студентите, подпомагат обновяването на лабораториите. Впрочем все още трудно се преодолява схващането от 90-те години, че големите пари са в икономическите и юридическите специалности, а не в техническите. Нещата се промениха доста оттогава.

- Но вашите университетски кадри, тях как ще привличате?

- Като преподавателски състав моята генерация за съжаление постепенно си отива, а мнозина от талантливите млади колеги, които биха могли да ни заместят, са в чужбина. Те нямат мотивацията да заемат местата ни. А голямата част от онези, които останаха в България, предпочитат двойно и тройно по-високото заплащане в наши и чужди фирми, базирани тук.

- Надеждата Ви?

- Че при необходимост животът винаги предлага своите решения. Едно от тях е съчетанието на преподавателската работа с участие в изследователски проекти. Какво по-стойностно възнаграждение от това да си част от борбата за живота, здравето, просперитета на хората.