Предложени промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) може да доведат до сериозни затруднения и да бъдат използвани от властимащите за прикриване на неудобни за тях данни. За това алармират от Програма достъп до информация, които от години работят в сферата, водят стотици дела и подпомагат журналисти и граждански активисти в стремежа им към открито управление, пише в.Сега.

Проектозаконът е изготвен от Министерството на електронното управление, ръководено от Валентин Мундров. Целта, според институцията, е да се „създадат условия за изпълнение на европейския Акт за управление на данните (АУД) в контекста на българската правна и институционална среда“.

АУД е регламент на ЕС, който има за задача да улесни споделянето и повторното използване на данни от публичния сектор. Той обхваща както лични, така и нелични данни – при личните важи Общият регламент за защита на данните, допълнен с гаранции за сигурност и доверие. Новите правила уреждат дейността на посредници на данни и насърчават тяхното използване и за общественополезни цели.

От ПДИ обаче се чудят защо трябва АУД да се въвежда чрез Закона за достъп до обществена информация, и то новите разпоредби необяснимо се въвеждат не в главата на закона за повторно използване на информацията, а в тази, уреждаща правото на достъп до информация.

Подозрение буди и фактът, че проектът се пуска за обществено обсъждане в разгара на лятото - между 18 юли и 18 август. ПДИ подчертават и че за първи път от 25 години (откакто го има ЗДОИ) не са били поканени в процеса на изготвяне на проекта въпреки безспорния си международен и национален опит, познаването на съдебната практика по ЗДОИ, проведените обучения и т.н.

Направена е неясна препратка в към членове 6 - 9 от Общия регламент за защита на данните (GDPR), докато чл. 87 от него, изискващ да се съгласува публичният достъп до официални документи с правото на защита на личните данни в съответствие с регламента, остава невъведен, обяснява адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ.

Той допълва, че без мотиви се предлагат изменения в активното публикуване на информация, включително премахване на съществуващи задължения, в ущърб на правото на гражданите и обществения интерес. Без ясна причина се удължава срокът за разглеждане на искания за повторно използване на информация от 14 дни на 2 месеца, с възможност за удължаване с 30 дни.

"Особено много ме притесни е, че се въвеждат абсолютно ненужно определения от регламента на "достъп", "данни", лични и нелични данни", коментира пред "Сега" Кашъмов. И даде за пример как "утре някой кмет, например, ще каже - какъв достъп искате, като има ново определение на "достъп". Създават се паралелни определение и понятия. Чака ни хаос", обобщи той.

Според него резултатът е, че властимащите ще използват новите разпоредби, за да крият обществена информация.